Футболът е страст, религия и има силата да обединява хората. Но, когато политиката и футболът се обединят, тогава резултатите може да са катастрофални.
В днешната статия ще ви разкажем за съдбата на Северна Корея на Мондиал 2002
Северна Корея
Тази затворена икономически страна и управлявана от диктаторската Комунистическа партия, все пак счита, че спортът е в основите на успехите на социализма и има винаги високи очаквания към своите спортисти.
Но стига ли един провал на Световно първенство за затвор? Явно да.
Годината е 2010 година. Страната успява да се класира за Световните футболни финали, където попада в наглед тежка група със съперници като Бразилия, Хърватия и Кот д’Ивоар.
Очакванията на всички у дома са да прилично представяне. Поне на теория. Но Комунистическата партия е наясно, че тази група е почти невъзможна за преминаване. Затова и се налага пълно медийно затъмнение.
Първият мач на севернокорейците завършва с минимална загуба – 1:2 от Бразилия. Дори вратарят на тима не е точно вратар, а играе като ляво крило…..
Нападателят на тима – Йонг Тае Се, не успява да сдържи сълзите си по време на химна.
Интересен факт е, че всъщност Йонг Тае Се не е точно севернокореец, дори не е живял там никога, но се превръща в символ на патриотичния дух в страната.
Нападателят е роден в Япония, в семейството на корейски бежанци. Той започа образованието си в корейския център Чонгрон, който е финансират от комунистическата партия на КНДР. Когато заиграва професионално в японската лига получава предложение да стане национал на Северна Корея и Тае Се се съгласява.
Катастрофа срещу Португалия
Във вторият мач от групата, срещу Португалия, върховният партиен лидер на страната Ким Чен Ир лично настоява отборът да играе по-атакуващо и красиво.
Мачът се излъчва по севернокорейската национална телевизия. А така разкриват свободни зони по терена а португалците само това и чакат.
След час игра резултатът е 4:0 за иберийците и внезапно прякото предаване е прекъснато, а мачът завършва в крайна сметка при резултат 7:0 за съперника.
Третият мач не се излъчва по местната телевизия и няма и защо, там тимът губи с 0:3 от Кот Д’Ивоар.
Всичките са изключени от партията, твърди се, че някои дори прекарват известно време в затвор и трудов лагер.
Най-тежка е съдбата на треньора Ким Йон-Ун – отговорникът за провала.
Подложен е на унижение пред 400 от най-влиятелните хора в страната. Обявен е за национален предател, а до ден днешен информация за него няма.
През 2011-а, южнокорейска агенция излезе с новината, че Йон-Ун е бил разстрелян публично, а дали това е истината може само да се гадае.
