Лекари и ФБР убиваха постепенно Хемингуей. За Нобелов лауреат Ърнест Хемингуей е писано толкова много, че едва ли може да се добави нещо ново. Но неговият талант, обаяние, активната му жизнена и творческа позиция привличат вниманието на публицисти, журналисти и кинематографи.
Последните години от живота и трагичният му край поставят немалко въпроси. Не е съвсем ясно от какво е боледувал писателят. Остава и въпросът как ФБР е можело да повлияе на изводите на медиците за болестта и за лечението му.
ФБР разсекретява делото
Нито лекарите в Кетчума, нито жена му Мери, нито психиатрите в Ню Йорк и в клиниката Майо в Рочестър са се отнесли комплексно към състоянието му.
20 години след смъртта на Хемингуей, ФБР разсекретява делото, което било заведено срещу него през 1942 г.
От него става ясно, че директора на ФБР Джон Е. Хувър, който ръководил ФБР 50 години, редовно получавал секретна информация за писателя и обкръжението му. Хувър не е бил фен на творчеството на Хемингуей. Отнасял се скептично към политическите му изявления, в които изказвал подкрепата си за комунистите. За сътрудничеството със Съветския съюз по времето на Втората световна война. И поддръжката на революцията в Куба през 1959 г.
След като Хемингуей научил за акциите на ФБР срещу върнали се от Гражданската война в Испания доброволци от САЩ, през 1940 г. нарекъл службата „американското гестапо”.
В едно от съобщенията до Хувър се разказва, че бившата жена на Хемингуей Полин Пфайфър и сестра й Вирджиния неведнъж изразявали симпатиите си към германските фашисти и заявявали, че на Америка ѝ трябва лидер като Адолф Хитлер.
ФБР следяло не само писателя, но и най-близкото му обкръжение. От разсекретеното дело става ясно защо Хемингуей, който има последователна и открита антифашистка позиция, се развел с Полин.
Ърнест Хемингуей, който обичаше живота
Наблюдението над писателя се засилило особено в годините на Втората световна война. По това време той се намирал в Куба; за неговата работа по издирването на немски подводници и немски агенти и за членовете на неговата група донасял на ФБР американското аташе по юридическите въпроси в Хавана Раймонд Аеди.
Като специален агент Аеди получил задачата внимателно да следи дейността на световноизвестния писател и да информира ФБР. През 1942 г. в Куба пристигнал Густаво Дюран, приятел на Хемингуей и бивш генерал от испанската републиканска армия; във Вашингтон били изпратени секретни съобщения за неговото сътрудничество с групата на писателя, в която имало немалко испански републиканци. През 1943 г. по инициатива на Хувър дейността на Хемингуей и компания по следене на немски подводници и агенти била прекратена.
Следен до самата си смърт
Във ФБР има подробна информация и за лечението на Хемингуей в клиниката в Майо през 1961 г. в Рочестър. В съобщението на агента се споменава, че лекуват писателя с електрошок. Оттук следва изводът, че сред лекуващите лекари на Хемингуей имало информатори и вероятно сътрудници на ФБР. Експертите на специалните служби знаели за методите за лечение и натоварванията на пациента и разбирали, че вредят на здравето на писателя.
Не е известно кога точно Хемингуей разбрал, че го следят. От разсекретените документи става ясно, че той започнал да говори за това след Втората световна война. Подозренията му се оказали верни и не е страдал от никаква мания за преследване, а целенасочено наблюдение от ФБР.
В тези години в САЩ се вихрела комисията по разследване на антиамериканска дейност в Конгреса. Всички, които били заподозрени за членство в Комунистическата партия или симпатии към идеите на социализма, били уволнявани от държавна служба и били преследвани.
Америка напуснали известният писател и режисьор Бертолд Брехт и гениалният Чарли Чаплин. Хиляди американци преминали през унизителни разпити, уволнения, затвор. Вероятно благодарение на това, че Хемингуей живеел в Куба, и заради откритата си позиция не попаднал в „черните” списъци на комисията. Но бил следен до самата си смърт и това показва, как американските власти се безпокоели от дейността и възгледите на великия писател.
Жена му Мери не споделяла съмненията на писателя, че го следят. Тя била убедена, че подозренията му са натрапчиви, маниакални идеи и предала това мнение на лекуващите лекари.
Към края на живота си Хемингуей страдал от хипертония, проблеми с бъбреците и черния дроб след авиокатастрофа.
В клиниката Майо решили да лекуват писателя с електрошок и този факт озадачава медиците, защото е известно, че тази процедура при 10% от пациентите предизвиква летален изход. През 60-те години вече имало препарати, които можели да се справят с болестта, без да нанасят голяма вреда на работата на главния мозък.
Постоянна депресия
По времето на лечението в клиниката Майо били проведени 11 процедури и по-късно още две, които довели до абсолютна загуба на паметта у писателя, който загубил и способността си да твори. Тези процедури били прекратени само с изричното настояване на Хемингуей. Как Мери е могла да се примири с това варварско лечение на мъжа й?!
В правото съществува казусът довеждане до самоубийство. Едгар Хувър и неговите помощници много добре знаели до какво може да доведе това „лечение” на световния писател, но не спрели лекарите…
Лишен от памет и възможност да твори, Хемингуей се намирал в постоянна депресия. Статистиката показва, че пациентите намират изход от тази ситуация чрез самоубийство. И това се случило сутринта на 2 юли 1961 г.
В началото Мери убеждавала полицията, журналисти и познати, че мъжът й загинал случайно, като стрелял при чистенето на оръжието си. След месеци станало ясно, че Хемингуей се е самоубил.
Но хората на Хувър дори след смъртта на писателя продължили да вършат мръсната си работа срещу него. В пресата излезли материали, които определяли Хемингуей като един от най-лошите литературни дейци, които пишели на английски език.
Целта на недоброжелателите в литературата и враговете на Хемингуей във ФБР е напълно ясна. Както е известно, писателят може да умре два пъти. Първо физически и второ, когато творчеството и книгите му се предадат на забрава. Критиците му правели всичко възможно да извратят и принизят творчеството на писателя.
Разсекретената част от делото на Хемингуей разкрива дейността на спецслужбите на САЩ срещу световноизвестния писател. Досиета във ФБР имали и други носители на Нобелова награда за литература и съвременници на Хемингуей – Синклер Луис, Джон Стайнбек и Уилям Фокнър, но никой от тях не се самоубил…
Ърнест Хемингуей продължава битката и след смъртта си. Главното му оръжие е честният и открит, богат на събития живот и създадените от него забележителни книги, които като войници охраняват паметта за него.
🖋️ Автор: Алис Бел
Лекари и ФБР убиваха постепенно Хемингуей
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
