Един материал на Симеон Кулиш
Добрата стара Европа вече я няма. Не, не ме разбирайте грешно. Континентът си е тук, държавите в него също, има си и хора, които ги населяват. Има живот, но той вече е различен! Да, „На този свят няма нищо постоянно освен промяната” – днес отново би възкликнал Джонатан Суифт.
И ще бъде прав. Историята е безпирно движение напред в годините, но не винаги и в културен, социално-икономически, политически, та дори и в емоционален аспект.
Знаем, че тя се повтаря, но никога по един и същ начин, защото винаги ще бъдат различни условията, но признаците ще са същите, защото все още историята се прави от хора, а не от Artificial Intelligence.
Роди се една Нова Европа
Европа умря, за да се роди една Нова Европа. Навярно предната бе вече доста стара, изхабена, непотребна вече никому или просто нейните стари обитатели решиха, че те са единственият световен център и тяхното господство е неоспоримо, константа, вечно… Клио най-вероятно се бунтува, влизайки в остър спор и дори дуел с Фортуна.
Как е възможно близо 400 години Модерна Европа да се заличи за по-малко от 40 ?
Да, днес Старият континент отдавна не е онзи на Леонардо да Винчи, Монтескьо, Волтер, Русо, Паганини, Моцарт, Фридрих II, Наполеон, Гарибалди, Мацини, Бисмарк…
Европейската цивилизация
Европейската цивилизация с всичките си свои рожби на културата, науката, военния и политически гений е просто едно минало. Стоят, като паметници на това славно минало стотиците музеи и галерии, като едно далечно ехо на отминало величие. Виновни – както обикновено няма! Потърпевши – всички! Критици – много!
Не, не ме критикувайте злостно! Няма да изчезне в прекия смисъл на думата нашата любима Европа за година или две. Не! Тя ще загива бавно, целеустремително и агонизиращо с десетилетия, защото е градена със столетия. Защото основите, макар и овехтели, все още успяват да удържат на капризите на модерните си европейски обитатели. Но това е само успокоение за наивници, за вярващите в безусловната победа на разума.
Голяма грешка! Голяма е, защото Европа вече няма своя интелектуален потенциал! Тя го погуби по време на всичките си битки със себе си, със собствения си егоизъм, егоцентризъм, сребролюбие, крачейки уверено по Смирненската стълбица.
Днес сме свидетели на последните акорди на добре познатата ни Европа. Родените през последното десетилетие най-вероятно ще станат неми свидетели на същинския крй на тази близо 500 годишна епоха – епохата на ЕВРОПА! Мъдростта на античния човек ни е завещала и друго – „Extrema simper de antefactis iudicant!”
Спасението – самите ние! Нашият разум, нашият опит, мъдрост и способности да си вадим поуки от миналото! Дано да има все още такива хора, дано!
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Един материал на Симеон Кулиш
