Първото споменаване на слънчево затъмнение. Пълните слънчеви затъмнения сами по себе си не са необичайни. Средно се случват два до пет пъти годишно. Най-старият известен запис на затъмнение е направен преди около 5000 години.
Спирални петроглифи, издълбани върху три каменни монумента в мегалитния комплекс Lough Crewe в Ирландия. Те изобразяват подреждането на Слънцето, Луната и хоризонта и вероятно отразяват слънчево затъмнение, настъпило на 30 ноември 3340 г. пр.н.е. д., според НАСА.
Ирландският палеоархеолог Пол Грифин подозира, че неолитните петроглифи съдържат информация за затъмнението и започва да ги изучава през 1999 г.
Грифин датира събитието от 2002 г., като използва астрономически софтуер за изчисляване на подравняването на телата. Многобройни дизайни на паметниците на Lough Crewe показват десетки астрономически събития.
С припокриващи се концентрични кръгове, представляващи слънчево затъмнение. И изолирани концентрични кръгове, показващи лунно затъмнение, каза той.
На 14-ти март ще може да наблюдаваме първото лунно затъмнение за тази година
И нощта дойде от пладне
Други физически препратки към затъмненията са издълбани в глинени плочки на 2500 години от древна Вавилония. Една от тях, според НАСА, описва пълно слънчево затъмнение. Наблюдавано е в пристанищния град Угарит в Сирия на 3 май 1375 г. пр.н.е.
В записи от древен Китай императорските астрономи съобщават за затъмнения, настъпващи от VIII век пр.н.е. до XV век от пр.н.е.
Проучването е, публикувано през 2005 г. в списание Archive for History of Exact Sciences.
Според автора на изследването, те включват препратки към 938 слънчеви затъмнения от периода Chongqiu (771 до 476 г. пр. н. е.) до началото на династията Мин (1368 до 1644 г.) и само няколко съдържат грешки.
Слънчево затъмнение
Древногръцките писания също споменават слънчеви затъмнения. Поетът Архилох, живял през VII век пр.н.е., пише за предполагаемото пълно затъмнение на 6 април 647 г. пр.н.е. „Зевс, бащата на Олимп, превърна пладне в нощ, скривайки светлината на блестящото Слънце, и всеобщият страх обзе хората.“
В продължение на хиляди години описанията на затъмненията, гравирани в камък и кост, и интерпретациите на художниците са били единственото средство за документиране на това невероятно космическо събитие. Едва в средата на XIX век една ранна форма на фотография, известна като дагеротип, позволява на Йохан Юлиус Фридрих Берковски да създаде първия фотографски запис на слънчево затъмнение на 28 юли 1851 г.
Берковски получава първото изображение, точно представящо слънчевата корона в Кьонигсберг (сега Калининград). Според проучване, публикувано през 2005 г. в списанието Acta Historica Astronomiae, той използва малък рефракционен телескоп с диаметър 6,1 cm и излага дагеротипната плоча за 84 секунди, започвайки от момента, в който слънчевият диск е напълно скрит.
Оттогава изображенията на това космическо явление стават все по-детайлни.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
