Османските нашествия в началото на XIV в променят и прекрояват коренно цялостната политическа и етническа карта не само на Европа, но и на Балканския полуостров.
Загива не само цветът на рицарските фамилии, но и се слага край на много велики династии.
Осъзнали надвисналата опасност, владетелите постепенно забравят противоборствата помежду си и фокусът на вниманието е насочено към това как да бъде съхранено човешкото и християнския облик във вече поробените народи.
Балканите – буре с барут
Балканите и до днес са важен център от стратегическо, геополитическо и икономическо значение. Именно тук последните 2 века се зараждат най-бурните икономически и военни конфликти.
Истината е че светът сякаш никога не е спирал да воюва с хилядолетната си история, но сякаш след Първата Световна война светът все още не си е научил урока и все по-често предпочита да поеме по пътя на войната.
За по-старите читатели интересуващи се от османското владичество в Босна името на писателя Иво Андрич е добре познато.
Съдбата му е отредила да се роди във времена, когато непокорна Босна е австрийско владение. Макар страната да няма историко-географски райони със значим политически статут, тук винаги може всичко да се очаква.
Сараевското покушение над Франц Фердинанд от студента Гаврило Принцип през 1914 година запалва фитила на и без това опасното буре с барут наречено “Първа световна война”.
Босненецът Андрич
Андрич е горд босненец с младежка кръв и като такъв се присъединява към младежката южнославянска партизанска организация.
Въпреки, че подозренията падат върху него, е липсата на достатъчно доказателства го оставят под домашен арест до 1917 година.
След войната следва южнославянска литература в университета, а в периодите 1920-1923 и 1924-1941 година е назначен на поста дипломат.
Детството му минава в Дрина, град със засилено немското присъствие, където местната управа се опитва да прокара политиката на Хабсбургите.
Макар да има стипендия по математика, той рисува да я загуби в името на единствената си Любов – литературата, която се разпалва все повече чрез Джудо Шърман и Тихомир Алаупович.
Кариера
Започва творческия си път през 1911 година, когато публикува първите си стихотворения в списание “Босненска Фея”.
След войната работи в Министерството на религията по препоръки на Алаупович, след като трудно се изхранва с писателска дейност.
До 1919 год завърша южнославянска литература в Загреб. В следващите години заема различни държавни постове въпреки, че здравето му се влошава постоянно.
През 1923 год получава докторска степен по славянски науки.
Същата година излиза закон, задължаващ всички държавни служители да имат докторски степен, като благодарение на научната си дисертация успява да се дипломира още на същата година през юли.
Именно в дисертацията си на тема „Развитие на духовния живот в Босна под влиянието на турското правило” определя турското робство в страната си не като управление или окупация, а робство в най-чистия смисъл на думата.
Нещо, което в днешните времена, когато политиците си играят с етническия мир може за някой хора да звучи като скандал. Писателят определя мюсюлманите като лишени от културно съдържание хора, които с нищо не могат да допринесат за културното разнообразие на християнските народи дори и за онези, приели исляма като своя религия.
Помните ли китайското проклятие „Дано живееш в интересни времена“.
Живее в трудни времена
Сякаш Андрич е орисан като обикновен човек и писател да живее в наистина смутни времена. Настъпването на Втората световна война е въпрос на време.
Макар и да е избран за Министър-председател на страната, сякаш никой не го забелязва на политическата сцена.
Кралят на Югославия Александър е убит в Марсилия през 1934 г, а регентите се опитват да осъществят контакт с нацистите.
Макар и преговорите за сътрудничество между Югославия и Германия да стават зад гърба на Андрич, на него му е наредено да подпише пакта за съглашение.
Андрич отказва и на 25.03.1941 г подава оставка в израз на протест заради назначението на марионетното правителство на нацистите в Белград. Предпочита изолацията и до освобождението през 1944 г на Белград не публикува нови произведения.
В средата на 1942 г се води борба за надмощие между Тито и четниците на Дража Михайлович.
След войната
През ноември 1946 г. Андрич е избран за заместник-председател на Обществото за културно сътрудничество на Югославия със Съветския съюз. Същият месец той е обявен за президент на Съюза на югославските писатели.
На следващата година той става член на Народното събрание на Босна и Херцеговина.
През 1948 г. Андрич публикува сборник с разкази, писани по време на войната като творбите му са повлияни от писатели като Бранко Чопич, Владан Десница, Михаил Лалич и Меша Селимович. През април 1950 г. Андрич е избран за депутат в Народното събрание на Югославия.
През декември същата година се присъединява към комунистите виждайки в тях хората, чрез които може да помага като народен представител на обикновените хора и да служи за целите на страната си.
Талантът на писател и безпристрастен разказвач на турските зверства му носи Нобелова награда за литература от Шведската академия на 26.10.1961 година.
Определя жестокостта и дивия животински повик в босненците като част от тяхното културно развитие.
Което донякъде се обяснява с доброволното приемане на исляма по време на османските нашествие приз XIV в. Именно, новата религия, им осигурява множество привилегии ( в т.ч добро образование за децата и издигане в администрацията на султана).
Щедър дарител
Андрич се доказва като човек с голямо сърце, дарявайки наградата от 30 милиона динара за закупуване на книги за Националната библиотека.
От млад е запален читател, което определя и таланта му на писател. Литературните му интереси за разнообразни – от гръцката и латинската класика до произведенията на минали и съвременни литературни личности, включително немски и австрийски писатели като Йохан Волфганг фон Гьоте, Хайнрих Хайне, Фридрих Ницше.
Особено значение отдава на полската литература, за която счита, че е повлияла върху цялостното му творчество.
Романите му изящно противоборство между“ориенталските“ склонности на Османската Босна към „западната атмосфера“, въведена първо от французите и по-късно от австро-унгарците.
Макар и обичан от широката публика, сякаш цялото това внимание към него му идват в повече и което допринася за влошаването на здравословното му състояние макар и да се опитва да не го показва пред други хора.
За съжаление, освен здравословни проблеми, той губи съпругата си на 16 март 1968 г.
Следващ до 1974 още здравословни проблеми, което допълнително влошава здравето му и предизвиква инсулт, а на 13.03.1975 умира на 82 годишна възраст.
Творчеството на Андрич е израз на дълбоката му тъга към нарастващата мизерия и упадъка на човека, които сякаш са присъщи за времето си.
Именно най-известната му творба “Мостът на Дрина”, сякаш метафорично определя Югославия като моста, който разделя с огромна пропаст Изтока и Запада.
Въпреки това определя етническото разнообразие на Югославия като едно богатство, което може да е предимство, а не пречка за всяко поколение, защото именно това етническо многообразие прави стената толкова интересна.
Малко преди смъртта си, Андрич създава фондация, чиято цел е да бъдат награждавани най-добрите автори.
Единствения югославски автор с Нобелова награда
Той е единствения югославски автор, който е удостоен с Нобелова награда. Определян е за един от стълбовете на сръбската литература.
Ненадминат писател, благодарение на необикновените си психологически прозрения на балканските нрави.
Но някъде там, в писателя Андрич живее една искрица на надежда, че великите босненци могат да бъдат над нещата и да надживеят омразата и противоречията. (За жалост войната от 1992 година в бивша Югославие бе още едно доказателство, че омразата на етническа основа не води до нищо добро).
Вярва, че именно делата на великите му сънародници ще спомогнат велика Босна и Балканите като изцяло да покажат, че непокорните балканци освен див манталитет, са благи хора способни на велики неща, когато смутните времена на загубена надежда и вяра в доброто изискват да се покаже правилния път на загубилите вярата в човечността.
