Град Славутич се намира в Северна Украйна. Градът е известен с военните действия, които се водят срещу руските окупатори.
Но град Славутич е известен и с факта, че само преди близо 40 години това мястое можело да се превърне във втори Чернобил. При това само няколко месеца след аварията в ядрената централа Чернобил до близкият град Припят.
Парадоквално е, но именно аварията в ядрената централа Чернобил дава живот на Град Славутич.
След инцидента на 26 април 1986 година, съветските власти решават да изградят град, където да бъдат евакуирани жителите на Припят. В деня тръгването, властите обещават на евакоираните, че след три дни ще си бъдат отново в Припят. Както знаем, това никога не се случва, заради високите нива на радиация.
След аварията, властите оставят да работят три от реакторите на Чернобилската електроцентрала. За да има къде да живеят, хората обслужващи централата се ражда и град Славутич.
Изборът не е случаен. За да бъде изградено място за живеене, властите имат три условия – да е близко до съществуваща жп инфраструктура, да не е на повече от 50 км от Чернобил и разбира се, районът да не е замърсен, а да е годен за обитаване.
Така избират място за новият град Славутич сред борова гора. През есента на 1986 година започва първите копки. Планувано е до 1988 година, най-добрите съветски инженери да завършили обекта и за 3 месеца да бъдат заселени всички жители в района.
Западът обявява Славутич за чудо на СССР
И това е наистина така. Вместо за 2 години, както е по план, градът е изграден за 6 месеца и вече функционира напълно.
Интересното е, че градът не се разделя на райони, както е планувано, защото няма време. Властите искат градът да започне да функционира възможно най-бързо, за да покаже на какво е способна съветската сила.
Новият жилищен рай е от друга величина.
Преминавайки от един квартал в друг, човек може да усети традицията на всеки етнос, който населява града. Пътувайки по улиците, сякаш човек пътува свободно между границите на различни държави и изобщо няма усещането, че се намира по време на Студената война.
- Има Тбилиски квартал с традиционни грузински кръстове на балконите.
- Ереванският квартал черпи своите архитектурни белези от арменските розови къщи, направени от туф.
- Вдъхновеният от Азербайджан квартал Бакински има мангали, традиционни барбекюта от Близкия изток, в средата на дворовете.
- Има и три района, построени от балтийските страни, които се гордеят с минималистичен дизайн и дървени едноетажни колиби.
- Властите дори предвиждат велоалеи, нещо, което няма в другите украински градове.
Градът се нарежда сред най-добрите места за живеене в цяло Европа по онова време.
Град Славутич има най-високата раждаемост в цяла Украйна. Развиват се изкуствата и се насърчава артистичността.
През 1986 година, градът става домакин на няколко годишни арт събития, сред които международен фестивал за филми и урбанизъм, трогателно наречен „86“.
След 1990 година, след разпада на СССР, град Славутич постепенно започва да замира. А през 2000 година градът се затваря, след като и последните жители напускат мястото.
Днес на територията на някогашното „съветско бижу“ живеят стотина жители, които са отказали да търсят живот в друо място.
Техният най-голям враг и страх не е радиацията, а невъзможността да намерят препитание и да сложат хляб на трапезата.
Една от последните останали жителки на град Славутич, Хана Заворотня обобщава ситуацията най-добре:
„Радиацията не ме плаши. Гладът е по-страшен“.
Въпреки тъжната съдба на град Славутич, мнозина все още се надяват, че градът може да има по-светло бъдеще и все някога ще излезе от капсулата на изолацията.
Съветският рай Славутич, който се появи от ядрена катастрофа
Западът обявява Славутич за чудо на СССР
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
