Преди 38 години 1.23 ч. след полунощ на 26 април 1986 г. се случва най-тежката ядрена катастрофа в историята. В АЕЦ Чернобил избухва експлозия в реактор №4, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия.
Инцидентът се случва, след като инженери в завода извършват тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на тока. Това довежда реакторът да бъде нестабилен.
Експлозията е толкова мощна, че изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора – същото тегло като три пътнически самолет Боинг 747. Предизвиква и пожар, който гори неконтролируемо.
Довежда до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
Припят- градът призрак:
Припят- градът, в който се намира АЕЦ Чернобил, днес е призрачен град. В района и до днес работят десетки хора, някои от които са очевидци случилото се тогава
Дъждецът е отровен, съдържа силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90, които са опасни за здравето и дори за живота. Но това хората не го знаят.
Всичко на открито е радиоактивно. Въздухът, водата, почвата, плодовете и зеленчуците, както и млякото и месото на животните.
Изхвърлената в атмосферата радиация след експлозията е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г. Радиационният облак минава над Източна, Централна Европа и Скандинавието.
България по време на аварията:
От 30 април военните окръжия започват да мерят радиацията във всички области на България. Те докладват данните три пъти на ден на щаба на Гражданската отбрана, който ги предава на Политбюро.
То се води едно от най-тежките престъпления по време на комунизма. Комунистическите власти знаели каква е радиацията в страната, за рисковете за населението и какво трябва да се направи.
Те са действали напълно рационално и са взели за себе си – чрез УБО (Управление за безопасност и охрана към Държавна сигурност) – всички възможни мерки, но са отказали да вземат подобни мерки за българското население.
Следобед на 1 май 1986 г. и радиацията на места скача стотици и дори хиляди пъти над нормата.
От 1 до 7 май властите официално лъжат, че няма никаква опасност. На манифеста по случай първи май под капките на радиационния дъжд, тържествува трудеща се София. А децата, вместо да бъдат прибрани вкъщи, спокойно се разхождат по улиците.
На 7 май в телевизионно интервю с успокоителен тон и на езоповски език споменават радиацията и предупреждават да не се ядат марули и децата да не играят в пясъка, спестявайки много други хигиенни мерки, препоръчвани от радиолозите по това време.
На 24 май, въпреки че радиационната опасност не е отминала, официално я обявяват за отминала. Отменят всички – дори и въведените на 7 май – минимални ограничения.
България се нарежда на осмо място по степен на замърсяване сред страните от засегнатия регион.
Опасност в наши дни:
Днес, в дни на война около АЕЦ Запорожие, отново сме изправени пред нова опасност, за която алармират учените.
В изявление по повод тази катастрофата преди 38г, украинският президент Володимир Зеленски предупреждава като призова светът да окаже натиск върху Русия да освободи АЕЦ „Запорожие“.
