Тайните на езерото Байкал. Байкалската вода е по-наситена с кислород от човешката кръв. А прозрачността ѝ е такава, че се вижда на дълбочина 40 метра. Езерото е дом на около 2600 различни вида живи същества. Две трети от тях не се срещат никъде другаде на планетата. Най-големият сладководен воден басейн на планетата е и най-дълбокият. Благодарение на високото съдържание на O2 в резервоара има огромно изобилие от живи организми. Повечето от които са уникални (ендемични). Дори вирусите на езерото Байкал са уникални. През 2016 г. изследователи от Сибирския клон на РАН откриха няколко неизвестни досега вида автохтонни вируси. Които не се срещат в други водни екосистеми по света.
Назъбен планктон
Байкал дължи уникалната си чистота на водата на невидимите ракообразни Epischura baicalensis. Те съставляват до 80 процента от всички ракообразни в езерото. Хранейки се с бактерии и едноклетъчни водорасли, тези ракообразни, използвайки няколко чифта устни части, създават воден поток. В същото време образуват нещо като филтърна мрежа, за да уловят частиците храна в потока.
Друга особеност на Epishura, открита не толкова отдавна, са силните силиконови зъби. С които могат да захапят твърдата черупка на диатомеите, любимата храна на тези животни. Зъбът (по-точно специална корона) се намира на един от зъбите на челюстите (мандибулите). С течение на времето коронките се износват или се отчупват, но на тяхно място израстват нови.
Езерото със скелетите в Хималаите
Байкалски омул
Байкалската епишура служи за храна на друг ендемит – байкалския омул (Coregonus migratorius). Това е риба от семейството на сьомгата, която живее само в езерото и прилежащите му реки. Учените отдавна спорят как и кога тази риба се е появила в Байкал.
Golomyanka и странния ѝ метод на възпроизвеждане
Учените се надяват да научат повече за голомянка (Comephorus baikalensis и Comephorus dybowski). Тя за разлика от други видове риби, не може да бъде изследвана с ехолот, тъй като няма плавателен мехур. Друга особеност на тази риба е, че тя не снася яйца. Ражда до две хиляди малки наведнъж. С други думи, яйцата се развиват в тялото на майката. За активиране на растежа им според учените е достатъчна сперма дори на риба от друг вид.
Оплождането като такова не се случва, така че всички появили се малки всъщност са клонинги на майка си. Този метод на размножаване се нарича гиногенеза и се среща изключително рядко в природата. Тази риба представлява до 75 процента от общата биомаса на езерото и е част от диетата на единствения воден бозайник на Байкал, тюлена (Pusa sibirica).
Мистериозният байкалски тюлен
Байкалският тюлен, подобно на голомянка, има нетрадиционен подход към проблемите на размножаването. При неблагоприятни условия той може да спре бременността. Ембрионът спира развитието си. Но не умира, а изпада в суспендирана анимация. Състоянието продължава от три до пет месеца. Този метод за регулиране на бременността е много рядък и е познат само при 0,05 % от бозайниците.
Това животно плува прекрасно под водата. Под водата животното не диша. Което означава, че насищането на тъканите и кръвта с газове остава същото като това, което съответства на атмосферното налягане. Има различни мнения относно появата на тюлени в Байкал. Някои учени смятат, че това животно е доплувало в езерото от Северния ледовит океан преди няколко хиляди години. Други смятат, че цялото семейство байкалски тюлени, първоначално се е образувало в големи сладководни тела на Евразия и едва след това се е заселило в Каспийско море и Северния ледовит океан.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
