В България има близо 5000 села. Някой от тях са опустели, други пък имат съвсем малко жители.
Но, има места, които будят смях, интерес и любопитство, заради интересните си и понякога комични имена.
Днешната ни разходка ще ви запознае с необичайната история на някой от тези български села.
Село Вещица
Разположено на около 8 км северозападно от град Белоградчик, се намира село Вещица.
И ако през 1934 година това място е обитавано от близо 600 души, те днес са едва 32 души.
Историята разказва, че през XVII в на това място се издига турски чифлик и бързо се сформират няколко махали, които в последствие прерастват в цяло село.
Населението е от смесен произход – българи и мюсюлмани и те живеят мирно за времето си.
По тези места местният собственик на чифлика- богат турчин, видял къпещите се в близката река голи българки и побягнал с виковете “Вещици”, “Вещици”.
Така с течение на времето селото получава това име.
Според други предания, обаче името идва от думата “вещ”, “можещ”, за да поласкаят жителите на селото, които са много знаещи и можещи.
Тук все още властва дивата природата, а местните посрещат топло хората по тези места. В близост до селото се намира и местността “Царичин гроб”, където е погубена последната царица на Белоградчик, пада в плен на местна турска орда.
Преди години, в близост до селото е изграден голям манастир, който събира на християнските празници всички жители, но с времето е разрушен.
От 2014 година има проект за възстановяването му, но и до днес не е построен.
Днес обитаемите къщи са малко, но хората все така не падат духом и се радват на живота си.
Зетьово
Разположено в Югозападна България, името на това село означава “селото на зетовете”.
Но, първоначално се нарича Енищен или ”новото село”. Историята разказва за любовта между турчин и българка от селото, които решават да избягат заедно.
Разбира се семействата им са против, а младите се установяват в местността „Манда баир”.
Постепенно около това място започват да се заселват и други хора и така се разраства до село. Дълго време тъст и зет са скарани, но идва време да си простят и често роднините на момичето и гостуват.
Запитани къде отиват, те отговарят на съседите си „На гости у енището съм тръгнал“ т.е „при зетя“ и така селото получава името си Зетьово.
Според други обаче, историята е трагична. По турско време, едно момиче, Мара се влюбва в момъ от съседното село. Към нея обаче интерес има турският бей Татар Еникьой. За да не стане негова жена, двамата влюбени слагат край на живота си, след нападения в местната гора от черкези.
Днес Булчино се казва Карагеоргиево, но местните от съседното село му казват и до днес Зетьово.
Държава
Възможно ли е в мирно време да съществува Държава в Държавата? Да, добре дошли в село Държава, община Чирпан. Също като политиката в нашата родина и тоав място тъне в разруха. Днес то е обитавано от 70 души.
Мястото си им всички удобства – читалище, магазин и разбира се функциониращо кметство. Липсва само едно – училище.
Повечето деца живеят в града, а тук си идват само през лятото.
Местните са на мнение, че държавата трябва да обръща повече внимание на селските райони.
За съжаление, както в много други села из България и тук има проблеми с демографията. За справка – през последното десетилетие, в село Държава няма регистрирано нито едно новородено.
Пишурка
Това интересно село носи името на възрожденеца Кръстьо Пишурка. Селото се намира в община Медковец, област Монтана.
Фамилията му от старобългарски означава “пишещ, книжовен човек”. Обучил се на Запад, през 1847 година се завръща в родния си град Враца и въвежда първото класно обучение по западен образец за българчета.
През 1848 година се връща в Лом и става един от пионерите на читалищното дело в България. До 1856 година под вещото му ръководство продължава да се реформира и развива образованието в страната. Същата година се открива и първото читалището в Лом – “Постоянство“.
Село Полковник Серафимово истински курортен бисер
До Освобождението на няколко пъти е арестуван от официалните власти по подозрение, че подпомага четниците, но благодарение на връзките му с политици, всичко завържшва благополучно.
През 1864 година издава “Сбор от български песни” в Браила, както и много други чуждестранни произведения. С това той се опитва да ограмоти българите след вековете на османско робство.
Умира на 6 януари 1873 година в град Лом.
Любопитен факт:
Държавата отказва на кмета на село Пишурка, Димитър Митов да бъде поставен легнал полицай, въпреки, че минаващия през селото път между Монтана и Лом е изключително натоварен. А, има и няколко смъртни случая. Затова той поставя необичайната пътна табела.
Българските села с любопитни имена
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
