Още в Предхристиянска Скандинавия викингите будят страх и възхищение с жестокостта и смелостта си в битка, която често обръща в бяг враговете им.
И макар, че термина “викинг” обхваща населението на Швеция, Норвегия и Дания, във византийските военни хроники се споменава за една особена група воини, които остават в историята под името “варяги”.
Привлечени от славата, богатствата и златото тези страховити воини напускат пределите на Скандинавието в търсене на богатства, включително и на легендарната арабска сребърна монета дирхама.
Първите наемници в модерна Европа
Варяжката гвардия
По пътя си част от викингите се озовават в Киевска Рус, която се появява на политическата карта след обединението на династията на Рюриковичи.
Името “варяги” в буквален превод може да се тълкува като “vár” (мн.ч várar), което се превежда като “увереност (в)”, „вяра (в)“ или „обет за вярност“, т.е тя описва клетвата за вярност и лоялност към императора от скандинавска група мъже.
В Източна Европа този народ получава името “рус”. Много изследователи спорят за точното наименование на тази дума.
Предполагат, че тя е в следствие на думата “Ruotsi”, финландското име за “швед”, която от своя страна произхожда от староскандинавската дума “róðr” (превод „екипаж от гребци“) .
Викингите в Константинопол
Друга част от викингите се озовават пред стените на Константинопол в търсене на злато.
Но, попадат в политическа междуособица, когато за престола се борят няколко претенденти.
По това време както във Византия, така и в Киевска Рус настъпват смутни времена последвани от политически междуособици за престола.
Бойците приемат да служат на Киевския княз Владимир, който тогава оспорва правота на трона срещу братята си.
В замяна на злато и постове варягите премахват политическите му врагове и Владимир официално става княз на Киев.
За кратко време превръща държавата в основна военна и политическа сила на картата на Европа обединявайки териториите от Беларус, Русия и Украйна до Балтийско море.
А, също и укрепва границите си срещу постоянните нападения на българи, номади и балтийските племена.
През 989 г превзема град Херсонес в Крим и в получава за съпруга сестрата на Василий II, което я превръща в първата християнка, която се жени за варварин от друга религия.
Василий II няма право да откаже сестра си.
Само година по-рано, през 989 г бунтовниците Бардас Фока и Бардас Склерус успяват да го свалят от трона като за кратко Византия се управлява от двама владетели, макар и наемници.
Същият онзи Василий, който по-късно ще остане в българската история като “Василий Българоубиеца” ослепявайки Самуиловите войници.
В опит да възвърне трона си, Василий II моли Киевска Рус в лицето на Владимир и макар врагове, двете държави за кратко се обединяват във военен съюз.
На помощ на византийския император идват 6000 варяги, които разбиват бунтовниците показвайки бруталността си, забавлявайки се да избиват в гръб бягащите бунтовници.
Следващите години Владимир управлява в спокойствие, уповавайки се на Библията и християнската вяра.
Помага на Църквата и бедните раздавайки пари и храна на онеправданите.
По негово време държавата и икономиката процъфтяват, като освен сеченето на монети, развива и активно търговията на гръцко вино, както и арабски коне и подправки от Багдад.
Пазителите на императора
Василий II осъзнава важността на варягите за запазване на мира в империята и създава ново звено – Варяжката гвардия.
Разделя отряда на две части.
Едната част от бойците служи като лична гвардия и защитава границите на империята, когато владетеля е на война.
Втората има много по-важна функция. Служи като съвременно контраразузнаване – премахва внедрените шпиони в царския дворец, разследва метежници и заговорници и осигурява сигурността на държавата от изменници.
Наемниците се възнаграждават изключително богато, превръщайки се в най-скъпо платените наемници в Империята.
А, легендарни бойци сред тях като Харалд Сигурдарсон организират и дълги плавания в търсене на още богатства за короната.
Въоръжени с двуостри брадви, мечове и копия, варягите се използват като ударна бойна единица, когато има нужда от сила, за да се обърне развоя на военните действия.
Някой източници посочват, че имало мнозина варяги въоръжени с “ромфая” –тракийско оръжие с извито или право острие с дължина 60 см и къса дръжка.
Постепенно в редиците на варягите започват да постъпват и други народности, включително и англосаксонци.
Упадъкът на Варяжката гвардия
Но, краят на гвардията е близо. С “поканата” на европейските владетели към османските турци на Балканския полуостров неусетно гибелта на гвардията наближава.
Започват кръстоносните походи. Константинопол пада под властта на кръстоносци и венецианци.
Сменят се няколко империи в т. ч Латинската и Никейската, които използват услугите на варягите.
Османския султанат е в разцвета си, разполагайки с могъща армия и неизчерпаеми ресурси от Европа и Мала Азия, а през 1453 година, настъпва окончателния край на Византия.
Тогава варяжката гвардия напуска пределите на империята и се връща в Скандинавието, оставяйки след себе си спомена за някогашните страховити викингски бойци.
Варяжката гвардия – Пазителите на Константинопол
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
