Тунис – една страна с древна история. Страна от която тръгва историята на най-голямата робовладелска държава – Картаген. Страна на кръстопът в която започва историята на ислямската цивилизация.
В исляма пророкът Мохамед подчерта, че е важно да бъдеш чист и казва „Чистотата е половината от вярата“.
Сега нека сравним тези думи с улиците в Тунис. Тунис, която в 21в. отново е на кръстопът – но не дали ще бъде завладяна от европейски или ислямски завоеватели, а дали ще бъде завладяна от боклука – врагът в задния двор на зелената Тунис.
Роботизирани кораби чистят пластмасата от водите на Виетнам
Вместо Тунис да привлича гражданите и туристите с красивите си зелени площи и прекрасни плажове, градът отблъсква посетителите с постоянните си стачки от 2011 г насам, с отвратителната миризма на разлагащ се боклук и болестите пренасяни от бездомните животни.
Усилията на някой НПО и граждани с будна съвест сякаш изглеждат обречени на провал въпреки постоянните акции за почистване и все още боклукът владее нашите улици и плажове превръщайки красивите места за разходка в екологична бомба със закъснител.
Управлението на твърдите отпадъци се очерта като голямо предизвикателство за средиземноморска страна като Тунис.
Страната, с население около 11 милиона души, произвежда повече от 2,5 милиона тона боклук всяка година. Тунис има средно увеличение на обема на отпадъците с 3%, като генерирането на отпадъци на глава от населението в градовете е 0,8 кг на ден. Биоразградимата органична фракция съставлява около 68% от потока на твърдите битови отпадъци.
Събирането на битови отпадъци е покрито от 80% в градските райони и 10% в селските райони.
В страната има 10 контролирани сметища с капацитет от 1 788 000 тона годишно и четири други полуремаркета в долината Меджерда с капацитет 62 000 тона годишно.
Изграждат се пет други сметища с капацитет от 0.466 милиона тона годишно и се планират още пет други контролирани сметища със среден капацитет от 0.433 милиона тона годишно.
Много общински депа не отговарят на санитарните стандарти и отпадъците често се депонират в не-санитарни помещения. Интересното е, че само пет процента от битовите отпадъци се компостират и само 4% се рециклират.
Разходите за събиране и транспортиране на отпадъци съставляват 75-100% от общия бюджет за управление на твърдите отпадъци.
Депо за отпадъци „Борж Чакир“
На осем километра южно от Тунис е Борж Шакир, град, който е станал известен с депо за отпадъци, което има вредно въздействие върху околната среда и качеството на живот на местните жители.
Депото е създадено през 1999 г и е най-голямото регулирано сметище за отпадъци в Тунис като приема боклука на Тунис, Мануба, Ариана и Бен Арус.
Обектът е с площ от 120 хектара върху някогашна сескостопанска земя използвана за отглеждане на зърнени храни и маслинови дървета.
Още през 1997 г депото е предназначено за твърди отпадъци, но направените проверки от общината показват, че то не спазва наложените стандарти за безопастност.
През годините жителите на Ел Атар, Борж Шакир, Джиара и Сад Хасин са имали множество здравословни проблеми поради замърсяване на въздуха, почвата, водата.
Риджа Трабелси гледа към селището си Борж Шакир , селище в покрайнините на Тунис някога известно със свойте маслинови гори и вижда колко много се е променила картината.
Вече няма спомен от някогашната маслинова реколта и сега всичко е попаднало в здравата “хватка” на гниещите отпадъци, които се складират всеки ден тук.
Миризмата над селото е непоносима заради разположените близо 2500 тона боклук изхвърляни от Грейт Тунис всеки ден тук в близост до живеещите 1500 души население на Борж Шакир. Миризмата е смес от химикали, които замърсяват водата, въздуха и почвата.
“Когато вятърът духа в тази посока, синът ми Мохамед започва да кашля тежко” , казаа Трабелси в кафенето си, разказвайки как 16 годишният му син от години страда от хронична умора, асма и сърдечни съдови проблеми, поради което сега се нуждае от операция. “Не мога да тичам или да работя както трябва, защото съм прекалено уморен” – разказва Мохамед.
Според лекарите асмата, сърдечносъдовите заболявания и цялостното състояние на сина му имат връзка с депото за отпадъци.
Властите са предложили планове за разширяване на депото поради малкия му обем на поети отпадъци. Самото разширяване на депото е стигнало на 25 метра до домовете на живеещите наблизо хора. Количеството отпадъци, което се преработва на ден е много повече от разрешените от Европейския съюз 44 тона дневно.
Случаят на Мохамед не е изолиран случай. По думите на друг жител, Семиал, която е на 30 години, намиращите се наблизо боклуци причинили тежки обриви по двата и крака. По думите на лекарите едиственото решение на здравословния и проблем било да се изнесе да живее по-далеч от бунището.
Групата за защита на околната среда в Туник, “SOS BIAA” , финансирана основно от проекта за развитие на околната среда от ООН, ЕС, Държавния департамент на САЩ и Социалдемократическата партия на Германия, заяви, че е единствената агенция, която наблюдава въздействието на депото върху селото.
Анонимен служител от Министерството на околната среда заяви, че не са правени каквито и да било медицински проучвания за това как боклуците влияят върху здравето на населението.
Мунир Мадхуб, който е бивш държавен секретар по околната срада, заяви че “близо 60% от депата за рециклиране създадени от общината са били изгорени или унищожени по време на революцията”.
