Легендата за жената-тюлен


“Голямата долина” – с това прозвище е известен един от фарьорските острови – Калсой. Той е разположен на север и им едва 27 жители.

Въпреки малобройното си население на острова има каменна църква, построена през 1856 година.

Има, обаче много по-интересна легенда, в чест на която е поставена бронзовата статуя на „Копаконан“ – “Жената-тюлен”.

Статуята е дело на Ханс Паули Олсен, който я поставя на сегашното и място през 2014 година.

Проектирана да издържи 13-метрова вълна, тя е изваяна от бронз, тежи 450 кг, и е с височината от 2,6 метра.

Точно за нея е днешната ни история.

В миналото хората вярвали, че тюлените са преродени хора, които сами са сложили край на живота си, а океана ги е приютил.

Въпреки това боговете им позволяват да излизат веднъж годишно и те свалят кожите си, за да се веселят като хората край лагерния огън.

Според легендата веднъж млад местен фермер от Микладалур видял хората-тюлени. Сред тях била девойка, в която той се влюбил. Скрил се наблизо и в удобен момент скрил тяленовата кожа на момичето в сандък.

Така девойката не успяла да се превърне отново в жена-тюлен и не могла да се върне в морето. Заживяла с мъжа, обичали се и им се родили деца.

Времето минавало, а двамата живеели спокойно и щастливо, Но девойката не спирала да тъгува за морето.

Мъжът не унищожил тюленовата кожа. Заключил я в сандъка, а ключът от него винасел на врата си.

Един ден жената-тюлен издебнала мъжа и взела ключа от сандъка. Когато го отворила видяла кожата. В този момент морето я притеглило толкова силно, че тя облякло кожата и се върнала в него. Изоставила децата, дома и мъжа си.

Една нощ тя се явила в съня на мъжа си. В съня, тя го предупреждала за опасност надвиснала над него и децата им, но мъжът не придал важност на предупреждението.

Местни рибари често ловели тялени, заради кожата и тяленовата мас. Скоро след съня местни мъже намерили пещера, в която имало малки тюленчета. Зарадвани от лесния улов те ги убили.

 

Статуята на жената-тюленВ този момент  жената-тюлен изплувала от морето и се пребразила като страховит трол. Разгневена тя проклела мъжете на Микладалур да умират в морето или да паднат от стръмните брегове. Всички мъже били прокълнати, а жертвите трябвало да са безброй.

Проклятието трябвало да трае до тогава, до като „мъртъвците да станат толкова много, че хванати за ръце да обиколят целия остров“

След като произнесла своето проклятие, жената-тюлен, наречена Копаконан, изчезнала и никой никога повече не я видял.

А в Микладалур и до днес от време на време мъже се давят в морето или падат от стръмните брегове…


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.