Пролет в градината


Материалът е публикуван с разрешението на неговия автор Людмила Данова!

Лина с нетърпение очакваше пролетта, с цъфналите дървета и цветя, с топлото, но не горещо, а галещо русата й коса слънце. И разбира се, тя имаше още една много важна причина, за да очаква с трепет пролетта.

Имаше нов приятел в градината, малкото мравче Янко, от мравуняка на мама мравка Незабравка, който беше под дървото. Колко хубаво щеше да бъде, двамата с Янко да се забавляват под ореха!

 

Зелена салата

Лина често погледаше към голямата купчина, където бе къщата на мравките, но все още не се виждаше да има движещи се мравчици, времето не беше толкова студено, въобще зимата бе доста топла. Ето, скоро ще посрещнем красивата пролет! Дърветата започват да цъфтят. Джанките вече обличат празнични ролки в бяло. Слънцето все повече и по-дълго се застоява на небето. Земята ще се затопли. Голямото мравчено семейство ще се пробуди и ще започне да си върши обичайната работа. А седемгодишната Лина ще очаква Янко под ореха.

Майката на малкото момиченце подготвя зеленчуковите лехи в градината. Днес е събота, Лина не е на училище и помага.

– Лина, би ли ми донесла греблото, трябва да събера с него големите буци пръст, че тази леха ще ми бъде за магданоз и пръстта трябва да е много добре подготвена за нежните семенца.

– Разбира се, мамо, веднага отивам!

Момичето бързо се справи с поставената задача и сега наблюдаваше майка си. Лехата стана идеална, посяха семената и отгоре посипаха с мека пръст, смесена с малко тор и пясък, да им е топличко под тази завивка и да покълнат! А после да пораснат ароматните стръкчета магданоз, Лина много го харесва във вкусните супички, които майка й приготвя за тях с малкото й братче.

– А ето тук ще посеем репички, тук марулки, а тук ще посадим лук, хем ще си късаме перца за салатка, хем после ще извадим главички да си готвим. – майката обясняваше разпалено.

– Чудесно, мамо, а там, тази леха за какво ще е? – попита детето.

– Там, момичето ми, ще посеем краставички. Но още е рано за тях. Нека първо направим разсад в сандъчета вкъщи, да пораснат малко младите растения и след това ще ги засадим в градината. А сега свършихме добра работа. Хайде да се прибираме за обяд.

– Аз ще остана още малко тук, после ще се прибера – каза Лина, а майка й тръгна към къщата.

Момиченцето се радваше на хубавите лехи и че помогна на майка си за засяването на зеленчуците. Обикаляше между тях и изведнъж чу тихичко подсвиркване. Обърна глава в посоката, от която се чу и с радост забеляза, че Янко й се усмихва в края на лехата с репички.

– Здравей, Лина! Как си? Изглеждаш ми весела и доволна. – поздрави я той.

– Хей, Янко, здравей, толкова се радвам да те видя, с ботуши и с каска, като войник си! – засмя се момичето. И да, доволна съм, виждаш ли колко хубави лехи направихме с мама днес и посяхме зеленчуци и подправки.

– Да, чудесно сте се справили, през пролетта е важно да се подготви и подхрани земята. Ние мравките сме специалисти по почвата. – усмихна се Янко и беше много прав.  Мравките спомогнат за градината ни, тъй като прогонват вредители – мухи, охлюви, малки гъсеници, акари. Те ги унищожават още докато са ларви, яйца или вече са в по-зрял етап от развитието си.

Още една полза от мравките в градината е, че те разрохкват почвата и по този начин подобряват нейната плодородност. Благодарение на тях се увеличава фосфорът, ценна съставка на почвата.

– Благодаря ти, Янко, хайде сега да си поиграем, искаш ли?

– С удоволствие, но в момента много бързам, трябва да занеса в мравуняка събраното днес по поръчка на мама мравка Незабравка. Утре ще се видим. Хубав ден, Лина, още веднъж поздрави за чудесната градинка.

– Довиждане, Янко! – помаха му с ръка момиченцето и се прибра вкъщи.

На другия ден семейството на Лина беше поканено на празненство в съседното село при техни роднини и срещата на мравчето и момичето се отложи. После цяла седмица нямаше възможност да се срещнат, защото домашните задачи след училище бяха тежки и изискваха внимание. И така, измина цяла седмица. Отново е събота и Лина е с майка си в градината.

– Ах, тук нещо се е случило и няма никакви показали се стръкчета, вярно, семената на репичките са вкусни, сигурно мравките са ги събрали, ах… – майката на Лина се ядосваше на глас.

– Не може да бъде, мамо, не вярвам мравките да са замесени в това! Сигурно има друга причина.

– Каквато и да е причината ще трябва да посеем отново, донеси, моля те нов пакет със семена. И дано този път не се случи нещо с тях.

Лина донесе семената и посяха лехата отново. Майка й след това отиде вкъщи, да нагледа супата, която бе сложила на котлона. А Лина се запъти към мравуняка и подсвирна, а Янко не закъсня, подаде глава с каска и скоро застана пред нея със зелените си ботуши.

– Слушай, Янко, искам да те попитам нещо, ама ще ми отговориш честно, нали?

– Привет и на теб, кога не съм бил честен? Цяла седмица не сме се виждали, а сега даже не ме поздрави! – Янко беше малко нацупен.

– Наистина съжалявам, извинявай, но съм притеснена, дали вие имате нещо общо с изчезналите семена на репички от лехата? – Лина премина директно на темата.

– Не, нямаме нищо общо с това, ние събираме семена, вярно е, но тези от репички не са ни по вкуса. Люти са. Но знам, кой има пръст в тази работа!

– Кой е виновен, кажи, моля те!

– Червените голи охлюви, напоследък ги виждам четно в градината. Изяли са веднага младите стръкчета, защото стръкчета имаше, видях, даже със семената са ги извадили. Ние с братята ми ще помогнем да ги опазите този път. Но ти можеш да кажеш на майка си да посади някое коренче равнец или незабравки, така охлювите ще бягат далеч от лехата.

– Добре, благодаря ти! Ще отида да кажа на мама.

Лина затича към дома, а Янко бързо събра своите братчета – войници и направиха план.

Тази вечер, голите охлюви са активни по тъмно, ще направят верига около лехите и ще пазят! Така ще бъде докато стръкчетата не станат силни и не се откажат от тях нахалните вредители.

Вечерта Лина се върна в градината, искаше да благодари на Янко, защото тя му вярваше и знаеше, че ще помогне и колко изненадана беше, че около лехите имаше толкова много малки войничета с каски и ботуши!!!

А Янко веднага застана пред нея и я увери, че няма да допуснат повече някоя леха да пострада.

– Толкова съм ти признателна, Янко, нека ви се отплатя по някакъв начин. – Лина искрено беше благодарна.

– Ще се отплатиш, има време – усмихна се малкото мравче – ще почерпиш с трошици от бисквитки! – Лина също му се усмихна, нали така се бяха запознали, тя му даде от своите бисквитки.

“Колко е хубаво да е пролет и да имаш истински приятели в градината!“- мислеше си Лина и тичаше към дома за бисквитки.

Материалът е публикуван с разрешението на неговия автор Людмила Данова!


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.