Днес се навършват 90 години от рождението на поета Христо Фотев


Христо Фотев (25 март 1934 – 27 юли 2002) е определян като един от най-даровитите ни и лирични поети – истинско явление в изящната българска словесност.

За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самия той – синоним на понятия като море, любов и Бургас.

По традиция на рождената му дата в Бургас и се връчва всяка година голямата Национална награда за поезия „Христо Фотев“. Тази година участваха над 80 души, но само петима стигнаха до финала.

Заради годишнината събитието ще бъде съпроводено с музикално-поетичен спектакъл и изложба с ученически рисунки, вдъхновени от стиховете му и редица други инициативи.

Отбелязването на 90-годишнината на поета започна няколко седмици по-рано със съвместна кампания на Българското национално радио в морския град и Община Бургас, озаглавена „Не е измислица морето и щастието съществува“.

Христо Фотев сам събира основната част от биографията си в стиховете: „Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас.“ През 1940 г., когато той е едва шестгодишен, семейството му се мести в Бургас и заживява в Коджакафалийската махала, известна като място, където се настаняват бежанците.

Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“. След това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г.

Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива и военната си служба. От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си там и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Още с дебютна си стихосбирка „Баладично пътуване“ (1961) Фотев става член на Съюза на българските писатели (СБП) и бива признат за поет явление, като се нарежда сред големите имена на българска любовна поезия, а морето и любовта са централни в неговия лиричен свят, обвит в романтично-бохемски ореол.

Като член на СБП поема поста драматург на бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“. Както Данка Георгиева от Държавен архив – Бургас разказа за БТА, в архивите на тогавашния Окръжния съвет за култура се пазят договори за възлагане за определени творби, сред които има и доста неща на Фотев, които така и не са публикувани.

Сред тях, по думите ѝ, се пази и негова пиеса. Във фонда на Радко Ловджиев пък са съхранени нотните листове към песните, написани по негови текстове.

От 1964 г., в продължение на повече от четвърт век, Христо Фотев е и творчески секретар на Дружеството на българските писатели. През 1965 г. издава стихосбирката „Лирика“ (1965). След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. излиза и „Обещание за поезия“. През 1981 г. се появяват две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“, а през 1989 г. излиза и сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.

През 1990 г. Фотев става и главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е две години, а през 1994 г. повторно поема поема поста драматург на бургаския театър.

Удостояван е неколкократно с Литературната награда на Бургас и с приза „Златен Пегас“, а поетичната му мощ продължава да вдъхновява и съвременните поети, които вече девета година се включват в надпреварата за учредената на името му Национална награда за поезия „Христо Фотев“.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.