Пиер Дьо Кубертен – равенство, борба и честна игра


Пиер Дьо Кубертен се счита за баща на съвременните олимпийски игри. Роден във френско аристократично семейство, той става академик и изучава голям брой теми, най-често свързани с образованието и историята. Завършил право в Парижкия институт за политически изследвания, където се заражда идеята му за създаването на летните олимпийски игри.

По негова инициатива е създаването на медал, с който да бъдат награждавани победителите в игрите като духа и спортсменството на Олимпийските игри.

Когато говорим за Олимпийски игри, първото за което се сещат хората са именно тези, които някога са се провеждали в древна Гърция.

Най-странните Олимпийски спортове

Много държави през XIII-ти и XIX-ти век създават различни спортни прояви под това име – Германия, Великобритания, Швеция.

Те са повод за национална гордост и начин да покажат превъзходството на местната физическа култура над съседните народи.

Още като младеж Кубертен се интересува от физическото възпитание и ролята на спорта в училищата. През 1883 г за първи път посещава град Ръгби в Англия и изучава младежката програма за физическо възпитание създадена от английския педагог Томас Арнолд.

Благодарение на нарастващото влияние по света и с финансовата подкрепа на британското правителство, Кубертен успява да наложи спорта като учебен предмет във френските училища.

За да се разграничи от британския протекционизъм, Кубертен планира игрите да се провеждат на 4 години, с международен характер като включват в себе си различни съвременни атлетически състезания.

По време на изложението в Париж през 1889 г, Кубертен стартира поредица от конгреси по въпросите за физическото възпитание и международния спорт, съвпадащи случайно или не с новите археологически открития в Олимпия.

За съжаление обаче повечето държави не са заинтересувани от подобно състезание, като това не го обезкуражило.

През 1894 г на втория конгрес в Сорбоната, се взима решение да се проведат международни олимпийски игри в Атина.

След две години, през 1896 година следващите игри също се увенчават с успех.

Но, през следващите две години състезанието отстъпва през провеждащото се Световно изложение.

Това логично води и до пълна липса на интерес в зрителите.

Започването на Първата световна война през 1912 г принуждава Кубертен да премести централата на движението в Лозана, Швейцария.

През 1924 г МОК организира Олимпиадата, която е изключително успешна и слага края на председателството на Кубертен начело на организацията. Той е изключително успешен ръководител благодарение на далновидността си и умелото си ръководство.

Много от основните идеи на олимпийските игри са именно негови. Сам успява да издигне в институция МОК, без да получи външна финансова помощ или морална подкрепа.

С лични средства управлява МОК, което за съжаление го довежда до фалит, но неговия пример не е забравен от хората.

През целият си живот публикува множество статии и описва своите идеи за Олимпийските игри и олимпийското движение.

За него водещата философия, която трябва винаги да направлява олимпийското движение се състои в обединението на народите чрез спорт, а не омраза и така светът да стане едно по-добро място за живеене.

Слоганът на Кубертен

Въпреки това се противопоставя яростно на участието на жени в каквито и да било състезания.

Едва през 1925 година това правило е отменено, малко след като самият Кубертен напуска организацията.

Последните години от живота си прекарва в самота, съчетана от лична семейна трагедия, въпреки успешните Олимпиади в Лос Анджелис от 1932 г и Берлин 1936.

Интересното е, че единствената Олимпиада, която посещава е тази през 1924 г, като за тази от 1936 г, за да компенсират отсъствието му, организаторите излъчват предварително записано от Кубертен изявление към участниците и публиката.

За съжаление личния му живот се оказва пълна противоположност на професионалния. Именно Олимпиадата е неговата “пътека за бягане” от проблемите.

През 1895 г се жени за Мари Ротан, дъщеря на семейни приятели и след няколко години щастлив семеен живот, ги застигат проблеми.

Синът му Жак е бавноразвиващ се. Дъщеря им се разболява от психически проблеми и никога не се жени.

Родителите взаимно се обвиняват и намират утеха в племенниците си, но те загиват на фронта по време на Първата световна война.

Самият Пиер дьо Кубертен намира смъртта си по време на разходка в парка на 02.09.1937 г.

Днес гробът му се намира на мястото на сегашното седалище на МОК в Лозана, където духът сякаш бди и съблюдава решенията на чиновниците свързани със спорта, а сърцето му “бие” до останките на древна Олимпия.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.