Необичайната история на най-известните картини


Често зад красивите и уникално по своето картини изложени в някой от най-реномираните галерии по света стои не само гениалността на твореца. Иконографията на всяка картина разказва своя уникална и същевременно сложна история, която отразява състоянието на художника.

Или както казва американският художник Едуард Хопър “Ако можех да го кажа с думи, нямаше да има причина да рисувам”.

Точно затова днес ще ви разведем на едно културно приключение и ще ви разкажем необичайната история зад някои от най-интересните произведения на изкуството.

Спалнята на Джак Изкормвача, художник Уолтър Сикерт

Стаята на Джак Изкормвача

Джак Изкормвача е сред най-обсъжданите образи през последните 300 години. Има множество догадки за истинската самоличност.

Едва през 2007 година учени доказват, че всъщност това е полският емигрант Аарон Космински, чрез прилагане на метода на ДНК.

Но, дотогава има множество заподозрени. Дори сред тях попада и името на създателя на “Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол.

Картината на Уолтър Сикерт, „Спалнята на Джак Изкормвача“ е сред най-тъмните и жестоки произведения на изобразителното изкуство.

Мнозина още при дебюта на картината подозират, че тя отразява някаква връзка между художника и зловещия касапин, било като съучастник или дори убиец.

Герника, художник Пабло Пикасо

Пабло Пикасо - Герника

Въпросната картина на големият творец отразява огромна движеща и агонизираща тълпа от хора.

Това е личният му отговор след бомбардировките през Втората световна война от германските части върху едноименния баски град Герника.

Те са наредени лично от диктатора Франка. Иронията е, че над 70% от сградите са разрушени, но не и основните цели – мостът и заводът за боеприпаси.

Пикасо изрично забранява излагането на негови произведения в Испания, докато страната не стане република.

Но, заръката не е спазена.

За първи път картината е изложена зад бронирано стъкло в музеят “Прада” през 1981 година, 6 години след смъртта на диктатора Франко.

Днес платното се пази в мадридския музей “Кралица София”.

Плачещото момче, Бруно Амадио

Плачещо момче

Бруно Амадио е сред най-уважаваните художници и често подписва картините си с псевдонима “Браголин”. Една от най-известните му серия картини изобразяват плачещи деца.

Мнозина запознати твърдят, че често платната му изобразяват деца от сиропиталищата, като са нарисувани 65 картини с плачещи деца.

Но, най-известната му картина отразява собствения му син.

Художникът използва огън, за да го разплаква и да може да получи вдъхновение за рисуване.

Месеци наред тормози детето, докато то не го проклина да изгори в пожар.

Малко след това детето умира от пневмония, а Амадио наистина умира в пожар.

Но, проблемите тепърва започват за решилите да имат картината в дома си. След 1985 година всички притежатели на картините в цял свят, от Лондон до Италия губят домовете си при мистериозни пожари.

Интересното е, че картината е единственият оцелял предмет. За това съобщава и един от пожарникарите, отзовали се на пожара.

Това води до масова паника сред притежателите на картината и те започват  да унищожават закупените картини. А скоро вече няма сведения за внезапни пожари….

Олтарът на Гент и Хитлер

Картината Олтарът на Гент

Картината от XVII в “Олтарът на Гент” е с размери 3,5 m x 4,6 m и се счита от мнозина учени за една от най-сложните картини на XV век.

Историците са очаровани от богато нарисуваните панели и изключителния реализъм, че го определят като отправната точна на Северния Ренесанс.

Картината е дело на Хуберт ван Ейк, който започва да я рисува през 1425 година.

След смъртта му, делото е продължено от брат му Сейнт Джон от град Гент. Панелите показват различни религиозни сцени, а в центъра са изобразени Исус Христос, Дева Мария и Св. Йоан Кръстител.

Под тях са изобразени светии, събрани около мистично агне.

Гентският олтар е бил възславян с оди и песни, а хуманисти, преминаващи през земите на Бургундските херцози, го отбелязват в пътеписите си като едно от чудесата, които са видели.

Пред него хората са се молели и размишлявали, защото това живописно творение съдържа цялостна философска концепция за света, живота, човечеството, душата, страданията, радостта, засяга и всички онези етични и нравствени въпроси, които тогава, в преломното между две епохи време, занимават хората.

През вековете картината пътува из цяла Европа по различни причини – опасност от палеж, след това някой части от нея пътуват между Париж, Берлин и Гент по време на царуването на Наполеон I.

След падането на Наполеон I се връща в Париж. По време на Първата световна война остава там до разгрома на Германия. След подписването на Версайския мирен договор картината се връща в Гент. След Втората световна война нацистите я скриват в солна мина в Австрия.

Изброените картини са само малка част от хиляди други, които разказват своята история – весела, тъжна, малко носталгична. Въпросът е дали човекът срещу картината ще има очите и сърцето, за да я разбере……


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.