Боряна Таскова: Орисвам с любовта си всеки десерт, който приготвям!


Боряна Таскова е главен сладкар в редица хотели и ресторанти. Възпитаник е на ПГТ „Алеко Константинов“ в град Банкя. Успешно се дипломира в МВБУ в сферата на туризма. Участва в международни състезания и кулинарни форуми. Сред тях е и един от най-прочутите „Madrid Fusion“, презентиращ иновациите в сладкарството и модерната кулинария. Боряна Таскова представя българската кухня в Белгия на фестивал, събрал различни страни с тяхната традиционна храна и обичаи. Успешно завършва редица сладкарки курсове, водени от едни от най-добрите професионалисти от школата на LENOTRE. Участва в престижни сладкарски академии за обмяна на опит, нови идеи, търсене на добри продукти и вкусове. Автор е на сладкарската книга „Любов в чиния“.

  • Защо избра да се посветиш на сладкарството?

Моята страст към сладкарството е от детството, както и от сблъсъка с едни от най-големите имена в България. Благодарна съм на Андре Токев, който ми даде отличен старт и насоки. Също така и на Юрии Балталийски, който има изключителен поглед над професията и изключителен талант. Имам опит както в кулинарията, така и в сладкарството. Дългият път извървях заедно с моя наставник и приятел Жоро Иванов, от когото продължавам да се уча. Той ми показа, че добрият баланс и съчетанието на вкусовете е най-ценното при приготвяне на храната. Най-добрият учител се оказа моята дъщеря. Тя ме върна в детските години, където преоткрих своя път в сладкарството и заедно създадохме книгата „Любов в чиния“.

  • Кое е най – голямото предизвикателство за теб в професионален план?

Най – трудното нещо за повечето професионалисти е това да изготвят меню, което да се хареса на повече хора. Баланс на вкусове и визия на бижу. Това е нещото, което с огромна гордост представям във всеки един сладкарски шедьовър.

Едно интервю с нашата авторка Илиана Дечкова

  • Кои са най-важните неща за теб в личен план?

На първо място винаги остава семейството. Всяка една рецепта се тества и търпи на най-големите критици вкъщи. Понеже те не спестяват нищо. Семейството винаги ме е подкрепяло в професионалния път. А няма нищо по-хубаво от това да вървят заедно. Двамата с моя съпруг Миро постоянно творим и създаваме кулинарни шедьоври, защото това е нашата страст. Дъщеря ни често се включва и допринася за някоя нова рецепта. Тя е едва на 3 години, но има фантазия, усет и един страхотен поглед над нещата.

  • Какво може да открием на страниците на твоята книга „Любов в чиния“?

Боряна Таскова - книгаИдеята за книга дойде от това, че има много сладкарници, които предлагат емблематични десерти и торти, но продуктите, които използват са под всякаква критика. Искахме с Миро да запознаем хората с това, че от качествени суровини и малко усилие ще направят вкусни и красиви десерти у дома.

Книгата събира рецепти от целия свят, както и стари местни такива. Изобилие от трикове и съвети за сполучливи печива, глазури и декорации. Над 100 рецепти за торти, кремове, печива, сладки и бонбони. Рецептите са подбрани въз основа на записките, които съм си водила през обученията и професионалния път. Има такива, които са изцяло авторски. Други са заимствани и променени според моя поглед над сладкарството. Всички рецепти са тествани вкъщи с продукти от магазина, за да съм сигурна, че ще се получат при всеки. Най-важни при приготвянето са суровините, грамажа и на последно място е опита. Когато рецептата е написана рзбираемо, някои от грешките са споменати, за да се избегнат.

Интервю със самоковският художник Бойко Павлов

Единствено лошият продукт може да съсипе труда ни. Разбира се и уредите, които се използват за печене са доста важни. Затова и в повечето рецепти времето за изпичане е различно, защото всяка фурна пече по различен начин. Добре е и всеки у дома да има набор от инструменти, които улесняват приготвянето на сладкиши. Някои от най-необходимите са: сладкарски пош и накрайници за шприцоване, шпатула, тава с падащо дъно или ринг, форми за къп кейк, телена бъркалка, силиконова шпатула, хубав нож и много други, които за начинаещи не са необходими.

С дъщеря си

Рецептите търпят на добавяне на вкусове, увеличаване или намаляване на количеството, но на всички продукти, за да няма промяна в крайния резултат. Добавяне на оцветители не препоръчвам, защото аз самата не използвам такива поради лични съображения.

  • Кое е най-важното за приготвянето на вкусна торта?

Суровините, точната рецепта и това да бъде приготвена с желание. Кремът, блатовете и колко да са сиропирани. За крема са основни гъстотата и плътността, за да не изтече от формата. Затова, когато човек попадне на качествена рецепта я разпространява.

  • Кулинарната фотография е изключително интересна. Трудно ли заснехте готовите десертите за книгата, защото снимките са авторски?

Заснемането на десертите беше нещо ново за мен. Снимането на храна е една отделна сфера от фотографията. Да уловиш с обектива си красотата и „аромата“ на всяко ястие не е никак лесно. Дъщеря ни участваше по време на приготвянето и после при снимането на храната. През цялото време с любопитство надничаше зад чинията, а понякога и с вилица за дегустация. Това е най-приятното и забавно нещо, с което съм се сблъсквала, макар да е трудно за изпълнение.

  • Как трябва да изглежда перфектният десерт?

Десерт, който е с балансиран вкус, нежна визия и красива презентация. Без много захар, доминиращи вкусове и екставагантност. Винаги съм харесвала семпли, но завладяващи десерти. Без оцветители и изкуствени аромати, които развалят не само тялото, но и погледа над красивите неща.

  • Какво те вдъхновява?

Вдъхновението ме връхлита най – неочаквано, когато видя нещо красиво и веднага мисля как да го променя, за да го дообогатя. Обичам да експериментирам и да творя. По природа съм човек, който постоянно има нова идея в съзнанието си. Имам десетки готови менюта, които чакат своята сцена.

Професия пътешественик – едно интервю с писателя Иван Кръстев

  • Кой може да напише кулинарна книга?

Всеки, който има познания и какво да сподели. Важно е рецептите да са точни, добре описани и ако е възможно с реалистични снимки. Защото човек се храни с очи, но когато приготви ястие различно от това, което е очаквал се разочарова. А така се разочарова от всички, не само от даден „автор – кулинар“.

  • Мнението ти за кулинарните предавания?

Доста различни са от тези в световен мащаб. За съжаление в България всичко се свежда до една нула, което е принизяващо и за участниците в тези формати. Няма никакъв професионализъм и определено не е ниво, което си заслужава публика.

  • Има ли изисквания към хората, които работят в кухня?

Изисквания има, но дали се спазват. Личният пример е от съществено значение. Няма как главният готвач да е с разпиляна коса, маникюр, висящи бижута и неугледен вид. Облеклото е важно, както и обувките. Има специални изисквания особено към ресторанти и хотели от висок клас с много звезди. Първо вижте как изглежда главният готвач, ако е спретнат, чист и без брада, значи нивото на хигиена е добро.

Относно чистотата има редица примери, но това е най-важното нещо. Спомням си първата ми работа в хотел. Бях толкова отвратена от хигиената, че 6 месеца не хапвах нищо. Докато един ден не направихме преврат и чистотата дойде на дневен ред. Много е важно, когато се занимаваме с храна, всичко да е чисто, прясно и както трябва. Но не заради Агенцията по безопасност на храните, а заради хората, които ни се доверяват. Е вече всички ме познават, като „маниак на тема чистота и новите кутийки“.

  • Какви наблюдения имаш относно вкуса на хората?

Има една част от населението, които са отворени към всичко ново. Опитват и изграждат вкус, който е балансиран и вечно търсещ. Но за съжаление масовият потребител на сладки изкушения е доволен на „пастичка“ с боза. Много трудно се превъзпитава вкус. Пазарът е пълен със сладки излкушения за дребни пари. Имам надежда, че някой ден хората ще правят сладкиши, които да са вкусни и здравословни. А здравослони са тези, които са с качествени продукти, като масло, сметана, шоколад, яйца, мед, дори захар, но в умерени количества.

  • Имаш ли трикове за успех?

Трикове за успех нямам, но се шегувам с приятели, че имам талант. Затова всичко се получава, дори да забърквам на око съставките. Орисвам с любовта си всеки десерт, който приготвям. Истината е, че човек трябва да има малко талант, а останалото се научава с времето и опита. Всеки сладкиш трябва да се приготвя с голямо удоволствие и любов, колкото и изтъркано да звучи вече. Любовта води света. Както обичам моето дете, така обичам и всяка една рецепта, сладкиш и нещо, което съм направила с любовта си.

 

 


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.