Екстремни студове убиват животновъдството в Монголия


През февруари 2024 година тежки студове и снеговалежи нанесоха сериозни щети на животновъдството в Монголия. Загинали са повече от 1,5 милиона глави добитък в централна Монголия, по данни на Държавната комисия за извънредни ситуации.

Монголският народ нарича снежните и ледени бедствия с думата „Дзуд“ – тихо бедствие. Тази година Дзуд е характерен с големи студове и дълбоки снегове. Това затруднява животните да намират трева в дълбокия сняг. Пастирите на северни елени се борят с недостиг на фураж, както и с бързо растящите му цени. Около 64 милиона стадни животни има на територията на Монголия.

Тази година е втора поредна зима Дзун за Монголия. Студът и снегът затруднява придвижването. Пътищата са блокирани. Учениците от отдалечените райони не могат да се придвижват до училище. Налага се да бъде отказвана и животоспасяваща медицинска помощ.

Монголия, дзуд, сняг

През последните години икономиката на Монголия се развива бързо. Въпреки това животновъдството е основна част от икономиката, културата и бита на монголците.

Климатът в Монголия е сух и континентален, което прави животновъдството уязвимо на суша и студ. 80% от територията на страната се използва за пасбища. 42% от населението е заето в селскостопанският сектор и животновъдство.

„Дзуд“ на монголски означава тихо бедствие. „Бял дзуд“ и „черен дзуд“ описват бедствието според вида му. Бял дзуд е придружен със силен снеговалеж, а черният дзуд възниква, когато лятото е сухо.

По време на черният дзуд няма достатъчно трева. Животните не могат да натрупат подкожна мазнина за зимата, а животновъдите не могат да съберат достатъчно сено за зимата.

Монголците са свикнали да се справят с жестокия студ.

Но, “дзуд” убива добитъка, когато животните са изложени на ниските температури и хапещия вятър. Те страдат и от глад, защото тревата е скрита дълбоко под снега, или е замръзнала под дебел слой лед.

В продължение на хиляди години монголските пастири – номади се чувстват защитени и в безопасност. Дори под откритото небе на степите и пустините на тази огромна страна. Но като пряк резултат от “дзуд”, хиляди пастири и техните семейства са принудени да се преселват далеч от местата, които те наричат свой дом.

В крайна сметка се налага да се тълпят в палатковите бордеи на столицата Улан Батор и в други градове.

По време на прехода от безграничната шир към гетата на градовете, тези бивши свободни хора не само губят своя поминък.

Но, също така своята култура и традиции, създавани хиляди години.

Най-тежки загуби от дзуд, до момента Монголия търпи в периода 1999 – 2002 година. Тогава над 42 хиляди семейства изгубиха голяма част от препитанието си, което за тях е единствено.

През 2011 година, Финландският Червен кръст, заедно с Монголският червен кръст изпълниха Програма за финансиране на най-уязвимите семейства. Средствата бяха осигерини от Офиса за хуманитарна помощ и гражданска защита на Европейската комисия.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.