Варяжката гвардия – Пазителите на Константинопол


Още в Предхристиянска Скандинавия викингите будят страх и възхищение с жестокостта и смелостта си в битка, която често обръща в бяг враговете им.

И макар, че термина “викинг” обхваща населението на Швеция, Норвегия и Дания, във византийските военни хроники се споменава за една особена група воини, които остават в историята под името “варяги”.

Привлечени от славата, богатствата и златото тези страховити воини напускат пределите на Скандинавието в търсене на богатства, включително и на легендарната арабска сребърна монета дирхама.

Първите наемници в модерна Европа

По пътя си част от викингите се озовават в Киевска Рус, която се появява на политическата карта след обединението на династията на Рюриковичи.

Името “варяги” в буквален превод може да се тълкува като “vár” (мн.ч várar), което се превежда като “увереност (в)”, „вяра (в)“ или „обет за вярност“, т.е тя описва клетвата за вярност и лоялност към императора от скандинавска група мъже.

В Източна Европа този народ получава името “рус”. Много изследователи спорят за точното наименование на тази дума.

Предполагат, че тя е в следствие на думата “Ruotsi”, финландското име за “швед”, която от своя страна произхожда от староскандинавската дума “róðr” (превод „екипаж от гребци“) .

Викингите в Константинопол

Друга част от викингите се озовават пред стените на Константинопол в търсене на злато.

Но, попадат в политическа междуособица, когато за престола се борят няколко претенденти.

По това време както във Византия, така и в Киевска Рус настъпват смутни времена последвани от политически междуособици за престола.

Бойците приемат да служат на Киевския княз Владимир, който тогава оспорва правота на трона срещу братята си.

В замяна на злато и постове варягите премахват политическите му врагове и Владимир официално става княз на Киев.

За кратко време  превръща държавата в основна военна и политическа сила на картата на Европа обединявайки териториите от Беларус, Русия и Украйна до Балтийско море.

А, също и укрепва границите си срещу постоянните нападения на българи, номади и балтийските племена.

През 989 г превзема град Херсонес в Крим и в получава за съпруга сестрата на Василий II, което я превръща в първата християнка, която се жени за варварин от друга религия.

Василий II няма право да откаже сестра си.

Само година по-рано, през 989 г бунтовниците Бардас Фока и Бардас Склерус успяват да го свалят от трона като за кратко Византия се управлява от двама владетели, макар и наемници.

Същият онзи Василий, който по-късно ще остане в българската история като “Василий Българоубиеца” ослепявайки Самуиловите войници.

В опит да възвърне трона си, Василий II моли Киевска Рус в лицето на Владимир и макар врагове, двете държави за кратко се обединяват във военен съюз.

На помощ на византийския император идват 6000 варяги, които разбиват бунтовниците показвайки бруталността си, забавлявайки се да избиват в гръб бягащите бунтовници.

Следващите години Владимир управлява в спокойствие, уповавайки се на Библията и християнската вяра.

Помага на Църквата и бедните раздавайки пари и храна на онеправданите.

По негово време държавата и икономиката процъфтяват, като освен сеченето на монети, развива и активно търговията на гръцко вино, както и арабски коне и подправки от Багдад.

Варяг

Пазителите на императора

Василий II осъзнава важността на варягите за запазване на мира в империята и създава ново звено – Варяжката гвардия.

Разделя отряда на две части.

Едната част от бойците служи като лична гвардия и защитава границите на империята, когато владетеля е на война.

 

Втората има много по-важна функция. Служи като съвременно контраразузнаване – премахва внедрените шпиони в царския дворец, разследва метежници и заговорници и осигурява сигурността на държавата от изменници.

Наемниците се възнаграждават изключително богато, превръщайки се в най-скъпо платените наемници в Империята.

А, легендарни бойци сред тях като Харалд Сигурдарсон организират и дълги плавания в търсене на още богатства за короната.

Въоръжени с  двуостри брадви, мечове и копия, варягите се използват като ударна бойна единица, когато има нужда от сила, за да се обърне развоя на военните действия.

Някой източници посочват, че имало мнозина варяги въоръжени с “ромфая” –тракийско оръжие с извито или право острие с дължина 60 см и къса дръжка.

Постепенно в редиците на варягите започват да постъпват и други народности, включително и англосаксонци.

Упадъкът на Варяжката гвардия

Но, краят на гвардията е близо. С “поканата” на европейските владетели към османските турци на Балканския полуостров неусетно гибелта на гвардията наближава.

Започват кръстоносните походи. Константинопол пада под властта на кръстоносци и венецианци.

Сменят се няколко империи в т. ч Латинската и Никейската, които използват услугите на варягите.

Османския султанат е в разцвета си, разполагайки с могъща армия и неизчерпаеми ресурси от Европа и Мала Азия, а през 1453 година, настъпва окончателния край на Византия.

Тогава варяжката гвардия напуска пределите на империята и се връща в Скандинавието, оставяйки след себе си спомена за някогашните страховити викингски бойци.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.