Тунелът на Самос – уникален за своето време


Подземният тунел с дължина 1036 метра е построен през VI век пр.н.е. По изчисления на древногръцкия инженер Евпалин Мегарски по поръчка на тиранина Поликрат.

Тунелът е трябвало да снабди островната столица с вода и в случай на обсада да помогне за спасяването на жителите от вражеската армия.

Тунелът на Самос

В изграждането на тунела, продължил 10 години, са използвани принципите на геометрията, които Евклид формулира едва няколко века по-късно. Проходът е пробивал планината от двата края и след като е преминал предполагаемата точка, където е трябвало да се срещнат тунелите, посоките на прохода са променени: едната отива наляво, а другата надясно.

Това гарантира, че тунелите ще бъдат прекосени.

Херодот класифицира този тунел като едно от „седемте чудеса на света“ и дава подробно описание на него. Между другото Самос е бил един от центровете на гръцката култура, а от споменатите „седем чудеса на света“ има още две – храмът на богинята Гера и язовирът в пристанището който, за съжаление, не е оцелял.

На този остров са родени много фигури от древногръцката култура.

Кухата земя и подземните тунели

Тунелът Самос е уникален за своето време, той е служил като акведукт и е използван с тази функция от хиляди години. След това е изоставен, но е отворен отново в края на 19 век.

Тунелът на Самос

Уникалността на тази конструкция се изразява във факта, че е построена по метода на уплътнението и от двете страни. Когато работещите се срещнали, се оказва, че празнотата е сравнително малка – 10 метра в хоризонтална посока и три метра във вертикална посока.

За да оценим този резултат, е достатъчно да разгледаме подобен акведукт в Йерусалим, построен много по-късно – през 8 век сл.е.

Тогава коректността на строителството постоянно се е контролирало от вертикални кладенци, но тунелът все пак се оказва зигзаг и много по-дълъг от очакваното.

Като цяло изграждането на тунели е много трудна работа, особено след като контролирането на процеса е доста труден. Полагането става още по-трудно при използване на посочения метод (копаене от двете страни).

Удивително е как древните самоски строители са постигнали такава висока прецизност без модерни инструменти и методи.

Евпалин обаче все пак използва някои трикове. Известно е, че е имал визьор – обикновен уред за хоризонтално измерване.

Предполага се също, че архитектът е могъл да използва пълномащабно оформление на бъдещата сграда на открито пространство.

Тунелът на Самос

Древният архитект се отнасял много сериозно към изграждането на акведукта. Той използва геометричен подход, като много от методите му са „официално“ въведени в науката много по-късно, когато е формулиран Евклид.

Евпалин разбирал, че контролирането на тунелните улуци би било почти невъзможно, затова използвал някои инженерни трикове, които гарантират, че строителите ще се срещнат помежду си, дори пътеките им първоначално.

Според плана на архитекта в даден момент и двете групи строители е трябвало да сменят посоката на уплътнението, за да достигнат точно обратната половина на тунела.

Дълбоката древност на сградата и високото ѝ качество, Самоският акведукт може да се счита за истински шедьовър на античната архитектура.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.