Накъде води Пътят на смъртта?


Пътя на смъртта в Боливия от години е световноизвестен с главозамайващите си завои, животозастрашаващата си настилка и умопомрачителните отвеси, които очакват всеки, който кривне дори малко от правия път. На места пропастта предразполага към отвесно падане, а тук и там се издигат зъбери и дървесни корони.

опасният път в БоливияНаричат го Пътят на смъртта, защото няколкостотин души загиват тук всяка година. Тази мрачна статистика и тръпката от риска привличат хиляди туристи, които искат да пробват шофьорските си умения, да се повозят на автобус по трасето или да покарат колело по легендарното смъртоносно шосе. Всеки има своите мечти!

Пътят на смъртта е построен от парагвайски затворници през 30-те години на миналия век. Това е единственият път в Боливия, на който се кара отляво, за да може тези, които изпреварват, да виждат ясно ръба на пропастта.

Но, на къде води Пътят на смъртта?

Това е шосето, което свързва столицата на страната, Ла Пас, с малкото градче Коройко, намиращо се на север, в боливийския регион Лос Юнгас, където по склоновете на Андите на голяма надморска височина има гъста джунгла. Малцина имат за цел самия Коройко – пътят до него е истинското приключение!

на ръба по Пътя на смърттаМакар километрите от Ла Пас до Коройко да са около 140, изминаването им е голямо предизвикателство, тъй като пътят се вие с многобройни завои покрай няколко планини, като непрекъснато се изкачва и спуска по склоновете им.

В зависимост от трафика, наличието на кал или паднали скали, пътят се преминава за време между 4 и 6 часа.

В най-екстремната си част пътят е само с една лента, като на всеки 2-3 км има малко разширение, за да могат превозните средства в различните посоки да се разминават.

Небесната пътека

Колко точно смъртоносен е Пътят на смъртта?

По официални данни през последните години между 100 и 300 души губят живота си по Пътя на смъртта. Въпреки подобряването на настилката, първите около 50 км сега са нов асфалтиран двулентов път и стремежа на властите да променят славата на този маршрут, и днес край пътя се виждат десетки олтари и паметни плочи на загинали пътници и шофьори. Втората част на пътя е такава, каквато е била преди години – еднолентов черен път, който изправя косите на повечето преминаващи.

Пътят на смъртта

Завоите са безкрайни и изключително остри, шофьорите не виждат, когато срещу тях се задава друго превозно средство.

Странно, но много шофьори предпочитат да карат през нощта, защото виждат фаровете на насрещното движение отдалеч и могат навреме да преценят обстановката и да спрат на някоя от отбивките, изчаквайки там да се разминат с отсрещното превозно средство.

Пътят на смъртта едва ли щеше да разполага с чак такова световно внимание, ако бяха само завоите. Калта, скалите и водопадите влошават ситуацията още повече.

Пътят е изкопан в скалата, и често е блокиран от свлачища и паднали скали, особено по време на дъждовния сезон. Когато калта и скалите препречат шосето може да остане затворено за дни.

И накрая, още две препятствия се изпречат по пътя са два водопада, които изливат водите си направо на пътя, върху преминаващите коли и автобуси.

Заради водата, ръба на пътя се изронва, шосето се стеснява и е почти винаги хлъзгаво и кално. Понякога шофьорите молят пътниците на автобусите да слязат, докато преминат тези трудни участъци.

Така се рискува само един живот, а пътниците се качват отново на автобуса, когато е сравнително безопасно.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.