Мартеницата – традиция и символи


Първи март е един от най-древните български празници.

Съществуват много легенди за празника и неговият основен символ – мартеницата. Празникът дава началото на новия сезон, а всички обичаи са свързани със съживяването на природата.

Стопанката на дома е основна фигура в ритуалите през този ден. Вярвало се е, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята.

Но, въпреки това хората знаели, че през целия месец времето може да бъде много променливо – от люти студове, до много топли дни.

Март е месецът на Възкресението – пречистване и ново начало на природния кръговрат. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето – от слънце до сняг и виелици. Преди слънцето да се покаже на хоризонта, най-старата жена в къщата става рано и прави основно почистване.

Всичко от покъщнината, което е червено, се изнася навън – покривки, постелки, пояси, престилки и т.н.

Хората са вярвали, че червеният цвят е любим на Баба Марта и така са се стремели да я зарадват. На младите моми и булки и на децата се завързват мартеници за здраве. Младите излизат навън, за да ги „види” Бабата и да им се зарадва, а старите жени стоят в къщи, за да не я разсърдят.

Легенди за мартеницата

Първите мартеници, с които хората закичвали себе си и добитъка са били само от червен вълнен конец. Това е било своеобразен амулет, който предпазвал от всякакви злини и носел здраве, плодородие и късмет.

В по-късни времена към червения конец хората са пресуквали и бял, пак от вълна. Освен вълна, за направата на мартеница може да се използва и памучен конец.

Белият цвят е символ на чистотата, радостта, красотата и новото начало, а червеният – на огъня, слънцето, победата и на кръвта = живота.

Конецът задължително се усуква на ляво. Усукването на бялото и червеното е символ на мъжкото и женското начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот.

Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда.

Легенда за Баба Марта

Символиката на цветовете е много важна и не е никак случайна. Тъй като червеното е най-основният цвят, символ на кръвта и на живота, само жени в детеродна възраст са имали право да носят този цвят в дрехите си, а за старите жени е абсолютно забранен.

Жената е тази, която ражда живота, затова женската фигура от двойката мъж-жена в мартеницата е червена, а мъжката е бяла.

Мъжът в тази двойка е бял. Бялото е горно – свято – дясно –правилно – небесно, обратното  на долно – примитивно – ляво – диво -земно. Ноо, тук няма  неравнопоставеност на мъжа и жената в древното общество.

По-скоро жената е материализирането на нещата -раждането, а мъжът е главителството – реда на йерархията. Този ред е бил много важен за оцеляването на хората и никой не му се е противопоставял.

Дори в самото преплитане на червения и белия конец има нещо много интимно и любовно, което свързва мъжа и жената.  “Белият” мъж е обичайният образ за древната българска общност.

Доказано е, че характерното облекло за мъжете по нашите земи от край време е “белодрешното” – с естествения цвят на вълната. Черните мъжки дрехи са източно влияние, проникнало по-късно.

Видове празници в народния календар

Значение има и как се носи мартеницата. Ако е вързана на китката е като молитва за благославяне на плодовете от труда на тази ръка, а закичена до сърцето – изразява желанието на човека за сила и живот.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.