Книгата за хуните


През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките Българи.

Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали(XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман(1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на Българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ара-ура (арийци).

През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?).

Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Древно-Български държави

Живели през ледниковата епоха, Българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, Българите започнали да се заселват в равнините около Волга.

Цялата Волжко-Камска система те наричали РА(Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец.

И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите.

Те вярвали също, че Бог – древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.