Историята на морските фарове


Природата, както и морето могат да бъдат измамно спокойни – в един момент кротки и разкриващи най-красивото от природните прелести, но в следващия- жестоки и унищожителни сили, които помитат всичко пред себе си. Морето е коварен звяр и сякаш нищо не може да го спре по пътя му, освен морския фар.

Още в древността фара насочва изгубените кораби, а след време се използват и като вход към пристанището.

Ако днес съвременните фарове се виждат отдалеч, преди векове се изграждат високи платформи на които се запалва огън, за да може и най-отдалечения кораб да има ориентир.

Древногръцкото пристанище Коринт е населявано от по-рано

Няма еднозначно мнение кой е създател на първия морски фар. Според някой това е

Паламед от град Нафлио, други се позовават на създателите на фара в Александрия, които започват да налагат „модата“ на фара по различни краища на античния свят.

Дори командващия гръцката флотилия пълководец Фемистокъл споделя в мемоарите си, че за първи път забелязва фар, но в античен вид – запален огън върху малка платформа на пристанището в Пирея.

Най-старият фар в Азия

Споровете продължават и до днес. Мнозина народи си оспорват заслугата за създаването на фара.

Естествено за да може един фар да произвежда светлина се използват различни горивни материали – маслени лампи, дърва или въглища, като задължително около огъня се изгражда защитно съоръжение, за да не изгасва.

Благодарение на завоевателната политика на Римската империя, днес в Европа наред с оставените паметници от една отминала епоха, има запазени фарове на някой места, като известната Херкулесова кула в Ла Коруня и в Генуа.

С течение на годините се усъвършенства строителството и изникват множество нови фарове в Западна и Северна Европа. Днес един от най-старите работещи фарове в Европа е Hook Head в графство Уексфорд.

Във Франция също се появяват фаровете през Средновековието. Първият подобен е изграден през 1581 година по нареждане на  Анри III  и е с височина 40 м като за построяването му са нужни цели 27 години.

Едва през 1820 година кулата е първата в света, която използва Франеловата леща, като така се намалява значително дебелината и теглото на използването стъкло.

Във Великобритания, където фаровете са частна собственост, започват злоупотреби с таксите, което принуждава чуждестранните кораби да избягват британския бряг и да търсят убежище по крайбрежието на страната.

Фарът Едистоун

Фарът-Единстоун

Той е разположен на 14 км южно от  Рейм Хед в Англия.

Издигнат е заради честите корабокрушения и се счита за истински подвиг и безумие по онова време заради острите скали, затова той е разположен на специална конструкция.

Първоначално Хенри Уинстайн през 1696 г изгражда осмоъгълна дървена конструкция, която обаче е отнесена от голяма буря през 1702 г.

След това Джон Рудиерд през 1708 г проектира ново скеле от тухли и бетон, което оцелява чак до 1755 г, преди да бъде унищожено от пожар.

Джон Смитън възстановява фара през 1756 година и изгражда и допълнителна кула, която издържа на суровите условия до 1877 година, като налага иновации в строителството като използва гранит и хидравлична вар.

Основата застопорява с мраморни дюбели и кулата е на височина 72 метра, но я проектира леко извита по подобие на кулата в Пиза, за да може да разсейва енергията на връхлитащите я морски вълни.

След него шотландския инженер Робърт Стивънсън се заема да подобри дизайна на всички фарове в Англия и изгражда фара “Bell Rock”.

Той пръв поставя началото на въртящите се светлини в червено и бяло, които да бъдат лесно разпознаваеми в далечината и налага използването на Франеловите лещи.

Наследниците на Робъртсън продължават завета му, като създават нови фарове из цяла Шотландия.

След Робъртсън, слепият архитект Александър Мичъл налага използването на винтови дюбели за застопоряване на подпорите, като през 1848 г патентова изобретението си.

Но, наред с иновациите в строителството на фаровете се появява въпросът с осигуряването на достатъчно добро осветление. Само за поддържането на един фар отиват над 400 тона въглища годишно.

В търсене на идеалната светлина

Argand-lamp

През 1782 година швейцарския учен и изобретател Айме Арганд прави революционно откритие като създава първата лампа с бездимен пламък.

Тя замества тогавашната маслена лампа и започва да се налага в продължение на век като начин за осветление на фаровете.

Но това е само временно решение. През 1865 година Джон Уигъм разработва системата за газово осветление на фаровете като се използва свинска или китова мас.

Тази система остава на разположение до началото на XIX в когато се появяват и първите електрически крушки.

В Ирландия започват да използват керосин и парафин за осветяване на фаровете през XIXв

През 1870 г. Джон Уигъм патентова първата ветроустойчива маслена лампа. Още от малък проявява голяма интерес към осветлението и морето.

През 1901 г  Артър Китсън изобретява горелка за отработено масло, която е подобрена от Дейвид Худ в Тринити Хаус.

Горивото се изпарява при високо налягане и се изгаря, за да се нагрее мантията, като се получава мощност над шест пъти по-голяма осветеност на традиционните маслени светлини.

Но, истинско признание получава Густаф Дален. През 1906 г, докато е главен инженер в газова компания започва да експериментира с различни газове за получаване на светлина.

След като не му се получава с изпробването на ацетилен и губи зрението си, той изобретява газовия акумулатор и създава агамасан. Той се използва за безопасното съхранение и експлоатация на ацетилена.

Така благодарение на безопасността и надеждността си, агамасана става основен източник на осветление до 1960 г като дори се използва за осветяването на Панамския канал.

Първите параболични отразители

И така с развитието на новата лампа се появяват и първите параболични отразители.

Макар, че те са изобретени още през 1763 година от Уилям Хътчинсън и позволяват събирането на сноповете светлина, които да бъдат прекарани през система.

По този начин се увеличава силата им в концентриран лъч.

Прецз следващите 100 години други учени изобретяват няколко варианта на по-тънки лещи, едва при Августин Френел това изобретение получава реално приложение.

Системата получава името катоптър (от гръцкото κάτοπτρον – “светлина”). Така създадената леща улавя под кос ъгъл попадналата светлина и позволява на по-далечно разстояние да се вижда светлината от фара.

Новото изобретение е приложено за първи път през 1823 г в Кордонския Фар като дължината на разпръснатата светлина е повече от 32 км.

Днес тази система все още се използва от някой фарове.

Днес фаровете са символ на надежда за много моряци, които следвайки пътя от тези стожери на светлината могат да бъдат сигурни, че отново ще са заедно със семействата си.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.