Най-великите футболисти, които не са печелили световно първенство


Наградата „Златна топка“ е сред най-престижните футболни отличия. Това е мечта и престиж за всеки футболист в света. Но, има редица талантливи играчи, които никога в активната си спортна кариера на терена не успяват да получат наградата.

Кристиано Роналдо

cristiano-ronaldo-al-nasar

Един от най-известните имена е това на португалската мегазвезда Кристиано Роналдо. Надеждите на Португалия за финал на световното в Катар се изпариха и отборът загуби сензационно на четврътфиналите от приятната тогава изненада Мароко.

Така Роналдо не успя да достигне до най-голямото отличие в цялата си кариера – купа от световно първенство.

Макар, че на клубно ниво е недостижим и единствено Меси е негов реален конкурент за всяко едно отличие в последните 20 години.

Футболистът, който мразеше футбола

Джордж Уеа

George-Weah

Един от най-добрите африкански футболисти на своето време. Това е нападателят Джордж Уеа от Либерия.

През 1995 година е обявен за футболист на Годината, с което се преврща в единственият (досега) африкански футболист с тази награда.

През кариерата си игра за „Челси“, „Манчестър Сити“ (преди идването на катарските му собственици) и „Милан“.

Въпреки успехите на домашната сцена, куриозното е, че няма спечелен турнир на световно ниво.

Единствената му възможност за купа, беше през 2002 година, когато Либерия участва в Купата на африканските нации, но за една точка изпусна класиране за осминафиналите и остана на трето място в групата си.

Eрик Кантона

Eric-Cantona-football

Един от най-колоритните играчи в света. Ако беше роден днес, в ерата на Интернет, сс сигурност щеше да стане звезда за часове.

Емблематичният нападател на „Манчестър Юнайтед“ е от онова поколение играчи, които вече не виждаме по терените. Играше със страс и до последно, без да се интересува от пари и спонсори, какъвто е сега футбола.

По времето, когато играе най-добрия си футбол на „Олд Трафорд“, тогавашният френски селекционер Еме Жаке отказва да го включи в отбора.

След като Франция пропуска Световните първенства през 1990 и 1994 година, натискът върху отбора е голям. Но, по ирония на съдбата, Ерик Кантона решава да сложи край на състезателната си кариера именно през златната за страната 1998 година.

Тогава националният отбор на Франция стига до най-високия световен връх, а на върха на атаката за отбора изгрява звездата на Тиери Анри, който след това се превръща в легенда за отбора на „Арсенал“.

Алфредо Ди Стефано

Alfredo-Di-Stefano

Легендата на „Реал“ (Мадрид) Алфредо ди Стефано е добре познато име на футболните запалянковци.

Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен нападател, който получава прякора „Светлокосата светкавица“.

 

Роден в Буенос Айрес през 1926г., той е юноша на местния гранд „Ривър Плейт“.

В средата на 40-те изгрява звездата му на футболната сцена и тъй като Южна Америка не е пряко засегната от Втората Световна Война, нищо не налага първенството в Аржентина да бъде спирано.

Куриозното при него е, че е единственият играч, който се състезава за три различни национални отбора. „Как така?“ – сигурно ще попитате?

Ето как.

Прец 1951 година получава повиквателна за националния отбор на Колумбия, където взима участие в четири мача. Но, понеже страната не членува във ФИФА, резултатите от мачовете са анулирани.

През 1953 година Алфредо ди Стефано се мести в Испания и подписва с „Реал“ (Мадрид) и през 1957 година е включен в националния отбор на Испания.

Но, страната не успява да се класира за следващия форум през 1958 година. На клубно ниво печели всичко – 8 титли на Испания, Купата на Краля, 5 Европейски Купи, Интерконтиненталната купа и последния му шанс е Световното в Чили през 1962 година.

Но, травма го вади от състава и с това слага края на мечтите му да стъпи на най-високия футболен връх с националния отбор на страната си.

Иън Ръш

Ian-James-Rush-Liverpool

Един от най-добрите нападатели на своето време. Защитава цветовете на „Ливърпул“, „Ювентус“. Това е Иън Ръш.

Изиграва е рекордните 660 мача с фланелката на „червените“ , в които е отбелязал митичните 346 гола-рекорд, който ще бъде доста трудно подобрен.

С тима печели 4 пъти титлата в Първа дивизия, 4 пъти Купата на Лигата, 2 пъти Европейската купа, 2 пъти трофея „Чарити Шийлд“, както и веднъж ФА къп.

Изкарва неуспешен сезон в „Ювентус“ и се завръща на „Анфийлд“, където продължава да пише история и изкарва още 8 сезона и вкарва 139 гола в 329 мача за „мърсисайдци“.

Дебютира за националният отбор на Уелс през 1980 година.

Макар, че се отчита с хеттрик по време на квалификациите за Световното първенство през 1994 г, Уелс не се класира на финалите, с което тимът продължава негативната тенденция да няма участие на голям футболен форум.

Тимът пропуска Световните първенства през 1982, 1986, 1990 и 1994, както и европейските през 1984, 1988, 1992 и 1996 година.

 

 


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.