Видове празници в народния календар


От прастари времена хората са се страхували от природните стихии. Природата е била загадка за тях и древните са я обожествявали. С развитието на цивилизациите се появяват много богове, пазители на различните природни стихии, които всявали ужас и у ранните християни. Те също смятали, че природата има божествен произход и че сам господ-бог е нейния създател.

Така християнството умело се вплело в много от древните езически традиции. Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея, ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата, българинът ú посвещава тези празници. Така на тях той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии.

ОТБРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО У СТАРИТЕ БЪЛГАРИ – част 1

 

По своята същност народните празници са  календарни, родови и семейни

Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното им протичане.

При родовите празници и обичаи на почит стои християнски светец или свръхестествено същество (стопан, наместник), за които се смята, че покровителстват  семейството, родствената група или селския колектив.

Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от човешкия живот.

Основни символи в българския фолклор

Според календара празниците у нас са постоянни и подвижни

Постоянните са с фиксирана дата, примерно Йорданов ден е винаги на 6 януари, без значение кой ден от седмицата е. Подвижните празници често зависят от датата на други или от фазите на луната. Великден не се чества на определена дата, а винаги в неделя – първата неделя след пълнолуние след пролетното развноденствие и след еврейската Пасха. Затова понякога празнуваме /възкресение през април, друг път през май.

Има и други подвижни празници:

– Месни заговезни – 8 седмици преди Великден, в неделя

– Сирни заговезни – 7 седмици преди Великден, в неделя

– Кукеровден – понеделник след Сирни

– Тодоровден – първата седмица след Сирни, в събота

–  Цветница – 1 седмица преди Великден, в събота

– Лазаровден – 1 седмица преди Великден, в неделя

– Томина неделя – неделята след Великден

– Спасовден – 40 дни след Великден, в четвъртък

– Петдесетница – 50 дни след Великден, в неделя

– Русласка неделя – 1 седмица след Петдесетница, в неделя

– Месна задушница – съботата преди Месни заговезни


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.