Магията на прабългарския календар


ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура) обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените са поразени от точността, с която българите са намерили начин да отброяват времето в период, когато повечето народи по света са били полудиви номади.

Прабългарският календар е Слънчев, а не Лунен.

слънчев календар
слънчев календар

Годината започва около 21   декември, когато е зимното     слънцестоене и най-късият ден в   годината.

Този ден е бил самостоятелен и   не е     участвал в никой месец.

Наричали са го нулев ден или   Ени-   Алем, а днес го познаваме   като   Еднажден или Игнажден.

Годината има 365 дни, като   останалите 364 дни се   разпределят в 4 тримесечия по 13  седмици или 91 дни.

Първият месец на всяко тримесечие е бил с 31 дни, а останалите два с 30 дни. Всяка четвърта година е високосна и се прибавя още един нулев, ничий ден, след шестия месец.

Как преминаваме от стар към нов стил

ОТБРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО У СТАРИТЕ БЪЛГАРИ – част 1

 

Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли

Азбука
Двадесетгодишни цикли

Дванадесетгодишните цикли са свързани с обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето (11,86 години). Всяка година носи името на някакво животно. Шестдесетгодишните цикли са звездни дни.

В края на всеки втори звезден ден, т.е. в края на всеки 120 години отпада по един високосен ден. В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия.

Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла.

Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев).

Тази ера води към дълбока древност. Според древният календар на предците ни, ни очаква 7526г. от Сътворението на Света.

Как преминаваме от стар към нов стил

Днес използваме друго летоброене.

rimski-kalendar
Римски-календар

Разделяме времето преди раждането на   Христос и след рождението му. В древен   Рим са използвали така нареченият Римски   календар, който обаче не е бил много точен.

През през 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар въвежда   нов календар, по-точен от Римския, който   наречен на него – Юлиански.

Тъй като през годините и този календар дава  неточности, на 4 октомври 1582 г. с   Указ  (була) на папа Григорий XIII от 24   февруари 1582 г. е въведен нов календар,   носещ неговото име – Григориански   (Грегориански).

Този календар е съвременният международно признат светски календар, който ползваме и днес.

Тъй като страната ни през годините ползва и двата световни календара,  понякога има разминаване в датите на празниците или така наречените стар и нов стил.

До 31 март 1916 г. България използва Юлианския календар за отчитане на времето. След тази дата е въведен Григорианския календар. В някои държави той е въведен още през 1582 г. с цел да се коригират някои грешки в съществуващият вече такъв.

След 31 март 1916 г. у нас се добавят 14 дни в календара и следващият ден вече е 14 април 1916 г. Дните от 1-ви до 13-ти април през 1916 г. не съществуват.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.