Мостът на Колю Фичето посреща с 3D шоу


Един от паметниците от национално значение е Мостът на Кольо Фичето. Той е символ на град Бяла и макар и изграден преди 150 гдини и до днес стои непокътнат. Той се смята за остижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.

Простроен е по заповед на Мидхат паша и се строи в периода 1865 г-1867 година. Широк е девет метра, а дължината му е 276 метра. Има 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Но, след обстоен преглед преди години, се оказва, че макар и основите да са здрави, той се нуждае от основен ремонт. За смяна са настилката, има пукнатини и фуги между камъните. Заради преминаващите коли по него преди години след ремонт на стария мост, още повече се амортизира.

По идея на кмета на Бяла Димитър Славов, общината предвижда да изгради посетителският двуетажен център до него, където ще се помещава музея на Кольо Фичето.

Към нея ще има ресторант, музей, който ще разказва за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи помещения, зала за прожекции.

Благодарение на интерактивното преживяване „Машина на времето“, посетителите ще се върнат години назад, за да проследят началото на строежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.

Туристите могат да посетят и Арт центъра, който включва музейна експозиция с осем восъчни фигури на известни личности, свързани с историята на Бяла и региона.

В експозицията е представена руската баронеса Юлия Вревская, медицинска сестра доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година. Тя пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година.

На следващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник.

Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест – сестра Мария Неелова.

Има фигури на Кольо Фичето, на революционера Панайот Волов, намерил смъртта си във водите на река Янтра в района на мостовото съоръжение.

В експозицията е включен и княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си орден в Бяла от руския император Александър II, който също е представен.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.