Ана Козинарова – „орлицата“ от Клисура


Всеки народ има своите героини в борбата им за свободам с които да се гордее и слави. Французите има своята Жана Д’арк, а немците – Роза Люксембург.
Българските майки са раждали и откърмили в тъмните векове на робството велики за нас героини. Писахме вече кратко за иначе богатото житие достойно за телевизионен сериал история на Райна Попгеоргиева. Към нея можем да добавим още имената на Сирма войвода и баба Тонка Обретенова.
Сред тези жени е и името на великомъченицата на българската свобода от Клисура Ана(Цана) Козинарова. Това име едва ли е познато на широката публика. Ана Козинарова отдавна се е превърнала в символ на саможертвата на една жена в мрачните дни на Априлското въстание.
С името Ана е известна благодарение на литературния ѝ образ, създаден от писателя Георги Караиванов в романа му „Боримечката“.. Поради това днес тя е повече известна с литературното си име, отколкото с рожденото си име – Цана. Наричана е „Великомъченицата на българската свобода“
Ана е родена през 1840г. в село Клисура. Задомява се рано за Никола Козинаров като му ражда четири мъжки рожби. В дните преди Априлското въстание Ана участва в леенето на куршуми, пълненето на фишеци с барут, шиела бойни четнически униформи и въстанически знамена, редом с останалите жени от селото.

Знаменосецът на Априлското въстание

 С избухването на въстанието и обяваване на Клисурската република, ръководена от местния революционен комитет, начело с войводата Никола Караджов, тя изпраща мъжа си Никола на позицията при Зли дол в битка срещу налитащия бащибозук на Тосун бей.
Ана и Никола живеели близо до Черковската махала на селото. Въстаниците успешно отблъснали със залпове първия юруш на башибозука. Известният Нейчо Калъча свалил със стрелбата си няколко знаменосците на Тосун бей. Последвала нова атака, като силите на башибозука били разделени и обкръжили въстаналото село. Със смразяващи викове турците нахлули в непокорното село започнали да опожаряват, грабят и да поругават жителите в долния край. Ужасените хора нарамили по една бохча с багаж и побегнали да се спасяват по пътя през прохода Върлишница, който водел към съседното село Копривщица.
Зълвата на Ана, Ана Гуджелеева, като я видяла, че стои на двора с четирите си деца я подканила да тръгнат с нея. Ана се подвоумила, защото мъжът ѝ и бил заръчал да не мърда от дома без него. Той обаче, когато видял, че обстановката станала безконтролна и врагът нахлул вече в селото, той ѝ изпратил хабер по пратеник със заръката да се спасява с децата. За зла участ обаче пратеникът паднал убит и не могъл да изпълни заръката на Никола.

Най-голямото момче на Ана и Никола било на единадесет години, а най-малкото току-що родено – само на шестнадесет дни. В суматохата голямото дете тръгнал да бяга с леля си и братовчед си, но Ана усетила липсата му хукнала подир него. Догонила ги близо до къщата на баща си Хаджи Бальо го настигнала и върнала обратно. От Никола нямало вест.

 В тези трагичните мигове, когато озверелите османлии наближили къщата й, тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход. Тогава събрала на двора около себе си като пиленца своите невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите ѝ по-големи момчета – Иван, Цанко и Петър, я слушали онемели и уплашени. Ужас късал сърцето на майка им. Писъците на озлочестени жени и на закланите деца и старци се впили като смок в сърцето ѝ. Нямало съмнение, че страшното идело. Куршумите на турците свистели над покривите на къщите и се забивали зловещо в тях.

Съдбоносният час настъпил и тя не бивало да чака. Когато пламнала съседната къща и се чул сподавеният вик на умъртвените ѝ стопани, Ана знаела какво ги очаква, ако паднат живи в лапите на зверовете в човешки образ. Решила да предпочете смъртта пред позора и безчестието. Като чула как башибозукът сипе люти закани и разбива портата ѝ, за да се втурне като глутница свирепи псета вътре, тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици. Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи, възрадвани от своята плячка, турците били изумени.

С ръцете, с които хранила, повивала и люляла своите деца, Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя.
Подвигът на Цана Козинарова е използван от писателя Георги Караиванов в романа му „Боримечката“, където героинята е наречена Ана. Поради това днес тя е повече известна с литературното си име, отколкото с рожденото си име – Цана. Сестрата на Цана Козинарова кръщава своя син, роден след Освобождението.

В памет на майката-героиня, детската градина в град Клисура е наречена „Ана Козинарова“.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.