История и символика на цветовете на българския трибагреник


Българското знаме е национален символ, изразяващ суверенитета и независимостта на българската държава. Редица са българските празници и дните, през които с гордост поставяме флага пред домовете си. Много от нас помнят и 1994 година, когато българският национален отбор по футбол спечели четвърто място на световното първенство в САЩ. Тогава бе и период на гордост, през който всеки от нас в ръцете си държеше по един флаг.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861/62 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК, а подредбата на Раковски е може би е осъществена под влиянието на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война през 1876г. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме, което е знамето на Българското опълчение, носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешната подредба са знамената на Старозагорските въстаници от 1875г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци участващи в Руско-турската война. Това е второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

Какво всъщност символизират цветовете на националния ни флаг:

Бялото е символ на духа, мира, свободата, чистотата и надеждата.

Зеленото символизира природа ни, зелените гори и полета.

Червеното символира кръвта на загиналите за свободата на България.

Бяло – духовенство; зелено – работници; червено – войници.

Редът на цветовете не е случаен. Той е зает от индоиранските народи. При тях те символизират едни и същи неща – трите основни съсловия на обществото. Не случайно при война нашето знаме се обръща и червеното застава най-отгоре. Именно тогава войската става най-важна за иначе миролюбивият ни народ поставящ вярата на първо място.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.