Средновековен паметник до моето родно място – част 1


България е една малка страна със славно минало. Още от самото й създаване около нея витаят мистерии, тайни и загадки, които нямат обяснение и до днес.
Последните десетилетия изследователи и археолози започнаха да откриват доказателства за миналото по нашите земи, които са в разрез с изучаването в училище.

Кога е създадена България? Каква цивилизация е населявала нашите земи преди траки? Дали тракийците са разполагали с повече знание отколкото смятат съвременните учени? Въпроси на които за сега няма отговори.

В долните редове ще Ви запозная с малко известно място, непознато на широката общественост. Място, което е забулено в мистерии, загадки и легенди не по-малко от места като Белинташ, Кръстова гора, Караджов камък, Рупите, загадъчният надпис от Ситово, мистиката около Перперикон, Светилището Скрибина и много, много други. Това е земя, красива и тайнствена. Място, което те привлича с десетките легенди за миналото.

 1. Земята на изгряващото слънце

Не! Няма да пиша за Япония,  известна ни и като страната на изгряващото слънце. Моето представяне е за място, сгушено в подножието на Ведернишки рид в северозападна България. На само няколко километра запад-югозапад от град Белоградчик.

В предбалканското село Праужда, не толкова далеч от пещерата Магурата, известна със своите все още неразгадани мистерии се издига църквата „Свето Възнесение Христово“. Плочата върху фасадата й ни възвестява, че тя е издигната през 1855г., но според преданията, пазени от поколения в селището, в нея са вградени части от много по-стар храм.

Елементите принадлежали на Божията обител намираща се на близо пет километра от Праужда манастирски комплекс, построен няколко столетия преди основаването на Видинското царство през XIV век.

В основата му били три манастира, около които в кръг се разполагали още трийсетина монашески домове. Легендите разказват за основоположникът на богомилството Вениамин(Боян Мага) е живял известно време в близката пещера Лепеница.

Близо до селото се намира Ведерник – връх с пирамидална структура, до която води екопътека. Екопътеката до връх Ведерник започва от туристическия информационен център до Белоградчишката крепост. Преход от крепостта до местността „Разкръсие“. Преминава се от местността „Разкръсие“ до местността „Иванов камък“.

Мястото е подходящо за пикници. Прехода достига до местността „Столове“. След това се достига до връх Ведерник. В обратна посока от върха се отклонява до местността „Зарен“ и се достига до село Праужда.

Част от Белоградчишките скали, на връх Ведерник в миналото се издигала тракийска крепост, използвана и по време на Римската империя, и в Средновековието. Любопитни са така също оброчните кръстове разположени в четирите посоки на света и карстовия извор Врелото. Красотата по този край е пленявала хората векове наред.

Средновековен паметник до моето родно място – част 2

Неслучайно, когато османските турци завоюват района, Праужда е избрана за лично владение на Султана. Така в селото никога не са живели турци, а на местните жители била възложена задачата да охраняват проходите Свети Никола и Кадъ Боаз.

 2. Църква „Свето Възнесение Христово“

Езически символи, издълбани върху фасада на малката селска черква ни отвеждат към закодирано познание от зората на цивилизацията ни.

На по-късен етап богомилите ставали своите следи тук. Изображенията на хора, животни, цветя, кръстове така и остават неразгадани.

Мнозина виждат в тях въпроси, свързани със сътворението на Вселената и човешкия стремеж към съвършенство.

Символите върху фасадата ни връщат хилядолетия назад. Всяка изминала култура оставила своя отпечатък върху каменната постройка.

Според изследователи Праужда означава „изгряващо слънце“ и не случайно един от знаците върху църквата е този слънцето.

Тук може също така да се забележат змиите, като олицетворение на вечността. Любопитна символика, свързана със Слънцето, Луната и пет планети ни препраща към древното знание по астрология и астрономия.

На фасадата на църквата се издига вградена каменна колона, на която може да се открият знаци рисуващи първообраза на календар. Предполага се, че символите са пренесени от светилище, намиращо се в другия край на селото.

Очаквайте продължение…


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.