Горската приказка на Краси – там, където няма страх и болка


Представям ви Краси – Спасителката на нежеланите и нейната Горска приказка. Една жена, заела е с непосилната и безумна мисия да създаде спасителен център –  рай за изоставени животни (предимно кучета), като така помага и на невинните душици, и на хората. Аз бих я сравнила с Дядо Добри от Байлово – благият старец, който с просия събра стотици хиляди левове и дари за опасването на Божиите храмове в страната. Краси пък се бори ежедневно за спасяването на стотици невинни същества, изоставени от безотговорните си стопани.

Страница във ФБ: Горската Приказка На Краси / Krassy’s Forest Fairy Tale

Личен профил във ФБ: Красимира Спасова

Сами ще се убедите в огромната нужда от това, на което е посветила живота си; ще се убедите и че понякога кучешкият живот е по-стойностен от този на някои хора.

Сигурно много читатели ще се запитат защо трябва да съществува такова място, кому е нужно? При условие, че има толкова бедстващи хора, деца… нима децата не са по-важни, не трябва ли да се погрижим първо за тях!?

Тук ще си позволя да изкажа мнението на Краси и моята лична позиция, тъй като са еднакви. Повечето хора вярват в Бог. Особено когато са на зор. Ние ежедневно молим Всевишния за помощ. И не си даваме сметка, че за животните ние сме техния Бог. Ние сме по-силните и  те зависят от нас. И както Бог се грижи за хората, така е редно и ние да се погрижим за по-беззащитните. За да бъде добре и на нас, и на тях. Това е заложено дори в Библията – Бог създава човека по свой образ и подобие, който да властва над животните и растенията – да ги назове и да се грижи за тях.

За нивото на една нация се съди по това как се отнася със старците и животните. А животните имат същото право на живот, който е еднакво ценен с този на хората. Човек, който е склонен с лека ръка да убие животно, само защото  му пречи, много скоро ще бъде склонен да направи същото и с друг човек.

Човекът е създаден с разум, с възможност да взема решения и да разсъждава. Това води след себе си и по-голяма отговорност. Животното се води от инстинкти. Затова няма как да го виним, че ръмжи, хапе или тъпче градината ни. Просто е така устроено. Което не го прави по-низше. То също има чувства и емоции, то също страда и обича. И има право на живот без страх и болка.

Никой не твърди, че хората трябва да станат роби на животните. В никакъв случай. Ние, хората, трябва да ги контролираме като поведение и популация, но по възможно най-хуманен начин. Ето това се опитва да направи и Краси.

Идеята и е трудна и изисква много средства и труд. Но е напълно постижима. И веднъж реализирана в нейната цялост, ще бъде от помощ както за бездомните кучета, така и за всички хора – особено за онези, които НЕ обичат животни и те им пречат. Звучи парадоксално, но е точно така.

Всички днес се жалваме от бездомни глутници, които периодично нападат, нахапват, а понякога и умъртвяват близките ни, децата ни. И повечето хора, особено жертвите, са склонни да унищожат, да убия „вредителя“.

Защото е най-лесно. Вместо да се опитат да премахнат първопричината. А тя е човекът и неговата безотговорност. Причината са хората, които без да са наясно с какво се захващат, си вземат животно, което скоро изхвърлят… защото не могат, защото им пречи, защото… и това животно остава на улицата.

То в повечето случаи не е кастрирано, защото на човекът му свиди сумата от стотина лева, които иначе дава за цигари, за хазарт. И това изхвърлено животно, което страда, започва да се плоди безконтролно. Но, проблемът не свършва до тук. Много хора не обичат животните, в частност кучетата. Или пък се страхуват. Тяхно право. Което обаче не оправдава жестокото им поведение.

Получава се един омагьосан кръг, в който уплашеният човек напада животното така предварително, за да се предпази от евентуална атака, а то с времето става агресивно ей така по принцип, защото само агресия е видяло. И кръгът се върти… кръг, който се насища с омраза, страх, болка, агресия… неща, никому ненужни.

Краси и нейните приятели се опитват да спрат този омагьосан кръг и да решат проблема за всички. Това обаче не е лесно. Проектът, с който са се захванали изисква време, хора, труд и пари. И много воля, желание и вяра. И когато го реализират, а те вярват в това, няма да спрат, а ще помагат и на други хора, желаещи да направят същото – с финанси, със съвети и физическа помощ.

Ето нейната история и нейната мисия, преразказани от мен


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.