Какво е… Игрите с топка?


С тази тази статия започваме новата си поредица „Какво е…?“, в които ще Ви разказваме за възникването, развитието и популяризирането на различни популярни или не спортове, такива които обичаме или за първи път ще се запознаете с тях.

Разбира се, започваме поредицата неслучайно с игрите с топка. В тези статии ще Ви запознаем с историята на игрите с топка и как са се развили през годините. От къде тръгват? Кои са първите, които започнаи да практикуват тези игри? Как се разпостраняват? Въпроси, на които ще дадем отговор в поредни статии.

Какво е… всъщност Футбола?

Някои отговори ще Ви изненадат. Започваме!

В Древен Китай е описана състезателната игра cuju, наподобяваща на модерния футбол. Съществувал е по време на династията Хан и вероятно династията Цин, през II и III век пр.н.е., удостоверени от описанията във военен наръчник.

Говори се, че ханският император Ву Ди се наслаждавал на спорта. Популярността на куджу се разпространявала от войската към кралските дворове и висшата класа. В същото време игрите на куджу са стандартизирани и са установени правила.

Мачове на куджу често се провеждали вътре в имперския дворец. Вид игрище наречен ju chang е построен специално за мачове на куджу, които имат шест голови стълба с формата на полумесец във всеки край.

Спортът е подобрен по време на династията Тан. На първо място, пълната с пера топка била заменена с топка пълна с въздух, с двуслоен корпус.

Войниците, които принадлежали към Императорската армия и Златната гвардия, често формирали отбори за радост на императора и неговия двор.

Нивото на женските отбори по куджу също се подобрило.

Спортът дори става популярен сред интелектуалците и учените. В този период може да се открият дори професионални играчи, които играят куджу за да изкарват за прехраната си.

(На снимката:Състезатели по куджу в традиционно за спорта облекло)

 

 

 

Куджу започва да замира по време на династията Мин поради пренебрегването му, но значително повлиява за развитието е разпространението на японската игра kemari.

Развитието на кемари

Често се казва, че най-ранните доказателства за кемари са сведенията от 644г. описани в „Нихон Шоки“, смятана за втората най-стара книга в японската класическа история.

Според най-достоверни записи, през май 701г. се е изиграла първата игра на кемари.

Кемари става популярен като игра за благородниците в късния период Хейан през XI век, а през XII век вече са известни първите майстори на кемари.

Достига своя връх в края на XII и началото на XIII век в ранния период Камакура. Това довело до създаването на различни нови правила и техники.

В периода Камакура кемари става популярен сред самурайската класа, а в периода Муромачи, кемари заедно с различни други сценични изкуства като yaka и японската чаена церемония се считат за една от формите на изкуство, които самурайската класа е насърчавана да владее.

В миналото аристократите живеещи в Киото са практикували кемари като ежегодно събитие на Нова година, 4 януари.

(Мъже облечени в традиционни за кемари дрехи, представящи играта)

Император Мейджи се страхувал, че поради бързата модернизация на Япония ще доведе до загуба на различни традиционни  японски куктури.

 

 

Затова през 1903г. е създадена асоциация за запазване на кемари, като се внася имперска субсидия. Днес кемари се изпълнява като сезонно събитие в шинтоистките светилища около региона Кансай.

Известно е, че древните гърци и римляни са играели много игри с топка, някои от които са включвали използването на краката.

Смята се, че римската игра harpastum е адаптирана от гръцка отборна игра, известна като episkyros, която се споменава от гръцкият драматург Антифан и по-късно споменат от християнският теолог Климент Александрийски.

Игрите изглеждали като ръгби футбол. Episkyros е описан официално като най-ранна форма на футбола от ФИФА.

Срещат се препратки към традиционни, древни или праисторически игри с топка, играни от коренното население на много различни места на света.

През 1586г. Мъже, слезли от кораб на брега командвани от английския изследовател Джон Дейвис за да играят форма на футбол с инуитите в Гренландия. По-късно се намират сведения за инуитска игра, играна на ед, наречена Aqsaqtur.

Всеки мач започвал с два отбора, изправени един срещу друг в успоредни линии, преди да се опитат да ритнат топката през линията на противниковия отбор, след което отбелязва гол.

През 1610 г. Уиям Страчи, колонист в Джеймстаун, Вирджиния записва игра, играна от индианците, наречена Pahsaheman.

Игрите в Мезоамерика

Игрите, играни в Мезоамерика с гумени топки от местните народи, също са добре документирани като съществуващи от преди това време, но те са имали повече прилики с баскетбоа или волейбола и не са открити връзки между тези игри и съвременните футболни спортове.

На австралийския континент няколко местни племена са играли игри с ритане и хващане с пълнени топки, които са обобщени от историците като Marn Grook.

Маорите в Нова Зеландия играели игра, наречена Ki-o-rahi, състояща се от отбори от седем играчи, които играят на кръгло поле, разделено зони, и печелят точки, като докосват „pou“(странични маркери) и удрят центрания „tupu“ или мишена.

В Средновековието (Англия)

През Средновековието нараства популярността на годишните футболни мачове в цяла Европа, особено в Англия.

Ранна препратка към игра с топка, играна във Великобритания, идва от „Historia Brittonum“ от IXти век, приписвана на Нений, която описва и група момчета „играещи на топка“.

Игра с топка, играна в Северна Франция, известна като „La Soule“ или „Choule“, в която топката се обработва с ръце, крака и пръчки, датирана от XII век.

Една от ранните форми на футбола, който се играе в Англия, понякога наричан „мафиотски футбол“, се играят в градове или между съседски села, включвайки неограничен брой играчи от противниковите отбори, които се блъскат масово, борейки се да преместят предмет, като надут пикочен мехур от животно.

Игра, известна като футбол се е играл в Шотландия още през XV век.

Тя е била забранена от Закона за футбола от 1424г. и въпреки, че законът е излязъл от употреба, той не е бил отменен до 1906г.

През Ренесанса (Италия)

През XVI век в град Флоренция, Италия се празнува периода между Богоявление и Великият пост, като играят игра, която днес е известна като „calcio storico“ на площад Санта Кроче.

Младите аристократи на града се обличали в изискани копринени костюми и се включвали в жестока форма на футбол. Например играчите на калчио могат да удрят с юмрук, да атакуват с рамо и да ритат опонента.

Ударите под пояса били разрешени. Твърди се, че играта е възникнала като военно учение.

През 1580г. граф Джовани де Барди ди Вернио написва „Discorso sopra ’I giuoco del Calcio Fiorentino“. Играта не се играе след януари 1739г., докато не била възобновена през май 1930г.

(Участници в провежданите и днес срещи по „calcio storico“ във Флоренция)

 

 

 

 

 

Има направени много опити за забрана на футбола от Средновековието до наши дни.

Първият такъв закон е приет в Англия през 1314г. Той е последван от още над тридесет само в Англия между 1314г. и 1667г.

На жените им е било забранено да играят на игрища на Английската и Шотландската футболна лига през 1921г.

Забраната е била премахната едва през 70-те години на XX век. Състезателите от нежния пол все още се сблъскват с подобни проблеми в някои райони по света.

Уелс

В Уелс, играта канапан е описана надълго и широко от Джордж Оуен от Хенлис, ексцентричен историк от Пембрукшир през 1603г.

Най-ранният разказ за игра с топка, която включва подаване на топката идва от разказа на Ричард Карю от 1602г. за Корниш Хърлинг, който гласи: „Тогава той трябва да хвърли топката на някой от неговите събратя“. Карю също предлага най-ранното описание на гол и вратарите.

Първото изледване на футбола като част от ранните спортове е направено в „Книгата на игрите“ на Франсис Уилъби от  1660г.

Това е особено забележително, тъй като той се позовава на футбола с правилното му име на английски език и първият, който описва: терена, тактиката, отбелязването на гол и т.н. Той е първият, който описва правило на футбола:

„Те често се ритат в пищялите, когато двама се срещнат един срещу друг хвърляйки се срещу топката. Правилото твърдяло, че не трябва да се удрят по-високо от височината на топката“.

В книгата му за първи път е включена диаграма илюстрираща футболното игрище. Описана е и самата топка, с която се играе, а именно „надуват пикочен мехур, който след това надуват и го овързват с плат или кожа.

Както изглежда игрите с топка започват развитието и разпостранението си още в древни времена.

Още преди стотици и хиляди години хората са разбрали, че игрите с топка са начин на развлечение за всички. Игрите с топка с времето се променят и развиват в забавление на хора от всякакви възрасти и социален статус.

Спортът се превръща в начин на живот.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.