Историята на трите маймунки


Япония е удивителна страна с различна култура и начин на мислене, непознат за повечето европейци. Дори и по отношение на възпитанието и уважението към по-възрастните хора.

Но, често обичайте и традициите им са шокиращи за повечето европейци.

Макар и да им е трудно на мнозина да възприемат японския стил на живот, има някой техни традиции или символи, които и до днес продължават да се използват и спазват в Европа.

Сред най-разпознаваемият японски символ е този на трите маймунки. Често сте ги виждали в различни изображения или върху различни туристически сувенири, дори пощенски марки.

Ако не се сещате, веднага ви казваме. Първата е сложила ръка върху очите си, втората върху ушите, а третата е запушила устата си.

Това се превежда като „Не видях, не чух, нищо няма да кажа“. Но, макар, че днес се възприема като туристическо забавление, този символ има хилядолетна традиция.

Любопитен факт е, че въпросното кредо по-горе е възпиремано по време на Сухия режим като слоган на чикагската мафия.

В действителност трите маймунки са по-скоро вид японски макаци и са част от будистката иделогия, изобразявайки жизнения цикъл на човека.

Древни писмени сведения доказат, че за първи път тези маймунки са изобразени през входа на светилището „Tōshōgū“ , чрез  скулптурата на Хидари Дзингари.

Някой вярващи считат, че маймуните са помощници на бог и следят за делата на хората през последните 59 дни и постоянно им напомнят, че ако не следват праведен живот могат да бъдат наказани със смърт от главния бог – маймуната Сано-Гоген.

Наричат го още „Досодзин“- пазител на пътищата.

Мистериозно око на дракон – историята зад тази стриктно пазена сфера с много цветове

Най-известната такава статуетка се намира в музея на Ленин върху писалището му в Москва.

Маймунките си имат и имена – Мизару, Киказару, Ивазару и Шизаруза, а цялата композиция се казва „Самбики Сару“ или „трите мистични маймунки“.

Макар, че тези фигурки днес се приемат с насмешка от европейците, за азиатците са от изключително значение като символ на това, че човек трябва да възприема живота като уникално изживяване и път, който трябва да се следва, за да намери истинския път км щастието и често да се прави на „глух“ и „сляп“ за заобикалящите го проблеми.

А, нима всяко велико пътуване не започва с първата и малка крачка?


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.